напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Ти... Аз


Ти

ме гледаш през мрежа безвремие.

Аз

съм нещото, дето е винаги там.

Ти

си свикнал с мен като с топлото време.

Аз —

дали така стига ми, никак не знам...

Ти

ме обичаш? Или пък себе си...?

Аз

съм черешката в твоя коктейл.

Ти

не сънуваш мен. Дневните бледности

аз

съм събрала... в досаден десен.

Ти

си утрото, с което се будя.

Аз

съм остатък от нервния ден.

Ти

пошепни ми как да прокудя

аз

сланата, попила във мен...?

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух