напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Студ съм


Студ съм.

Цялата съм студ.

И в топлото все по- ми е студено.

Тук съм.

С усмивката на Брут

компания си правим неизменно

напоследък.

Завивам се със спомен

за лятото, прекършено във рая

на инак

в края зимен

кълновете пролет, свито спряла

крилете си

на слепия прозорец.

Ръка май нямам сили да протегна

и да го отворя.

 

Защото

цяла

студ съм.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух