напред назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]



Пустош


Пустош съм.

И съм празна, непотребна гайда.

Прах засипва

кожа неопъвана. Резлив, разхайтен

вятър не просвирва

даже тяжестни родопски ритми.

Гърло не подвиква

в тихото пророческите рими.

Няма съм.

Сляпа. Непрогледна. Окосена

слама съм —

с огън и жарава дива негорена.

Прилепи

само в тъмното, без вик прошумоляват.

Въздухът —

даже той, от пустошта уплашен...

 

в тъмното избяга.

 


напред горе назад Обратно към: [Горица Петрова][СЛОВОТО]

 

© Горица Петрова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух