напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Зима


Цяла нощ навън се стеле

      едър сняг.

Къщите съвсем са бели,

      побелях и аз.

Колко зими все очаквах

      да отмине студ,

пролет да разбуди преспите,

      вятър луд

пак косите да обгърне

      с пъстър шал.

Сън нечакан, сън несбъднат...

      Зима е дошла.

От прозореца откъсвам

      скрежен цвят

и поемам тихо в тъмното...

      Няма път назад.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух