напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Невъзвратимост


Отиват си годините. Отплуват.

И омъдряваме, но някак късно,

пронизва хлад преплетените пръсти

и вечер тиха кротко с нас кукува.

 

Тогава идват спомени. Остават.

Разцъфва бавно люлякът вечерен,

а погледът ни, хипнотично верен,

потъва в пеперудена забрава.

 

Очи притворили, не смеем дълго

да мръднем, за да не прогоним

младежките си сини спомени...

Стоим и тишината плаче мълком.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух