напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Била ли е


Есен ръждиво-червена

гледа ме с жълти очи.

С цветни чадъри пред мене

покрива земята. Мълчи.

 

Вятър безмълвно довява

спомен завърнал се бял -

късче от нашия август,

нежност внезапно разлял.

 

Звън на клепало ме спира.

Притискат ме снежни била.

Полека изкачвам баира.

Тази любов е била!

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух