напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Вечер


Пристъпва смугла вечер,

         трепти примамлив звън.

Замаяна аз ставам

      и тръгвам като в сън.

Понасям се безпаметна -

         зове ме там мигът,

където пеят славеи

       и свети дълъг път.

Разпръсква мракът равен

         пак нашата звезда

и мъча се аз нова

      звезда да уловя,

небето с поглед ровя,

        въздушни планини

обръщам безуспешно -

       дано ме приюти.

Но твоят поглед светъл

        в звездата не блести.

...Пристъпва смугла вечер

         и с нея идваш ти.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух