напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Звън


В косите ми вятър играе.

Мигът ми се струва безкраен.

Как дълго небето целува

върха, който в мрака отплува.

Проблясват край мене светулки,

дочувам звука на гъдулки -

щурците ме викат при тях.

Далече звъни твоят смях.

Аз тръгвам след него безмълвна.

Стрък здравец

     след мене покълва.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух