напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Нежност


Все повече се свечерява -

сърцето ми покрива скреж.

Угасва моята жарава

и лудият, пиян копнеж.

 

Сънувам вече тишината

и вечния, щастлив покой,

но все надява се душата

отвъдното да каже: "Стой!"

 

И още малко на земята

да звънне нежност и любов

и в полета на птиче ято

да чувствам тръпката на зов.

 

И пак да пия синевата,

живот край мене да звучи

и някой цвете да ми прати,

да ме погали със очи.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух