напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Прегръдка


Прегръща ни жаркото лято

и спира дъха ни за миг.

Нашепваме глухо проклятие

към свода, от огън обвит.

От зной разтопени, житата

жадуват спасителен дъжд.

До болка от слънце огрято,

небето е с поглед на мъж,

разбрал непростима измяна.

Почуква припряно кълвач,

жълтее самотна поляна

и даже в гальовния здрач

излъчва пак огън земята

и плахо запява щурец.

Безбожна прегръдка на лято,

която със остър резец

изрязва в душата внезапно

легенда за жива вода...

На сянката в злото, прегракнал,

зъл бухал вещае беда.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух