напред назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]



Осъзнаване


Стоя на терасата

и съзерцавам природата.

Надеждата не гасне,

стремглава и плодна е!

 

Зная - каквото е писано,

то ще се сбъдне някога,

даже и да не го искаме.

Все ще живеем някак си.

 

И така ми е тъжно,

даже ми става страшно!

Не мога да излъжа

мечтите си - вече прашни.

 

Нощем ще се събуждам

от проехтели изстрели,

ще треперя ненужно

и няма да има изход.

 


напред горе назад Обратно към: [Маргарита Велева][СЛОВОТО]

 

© Маргарита Велева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух