напред назад Обратно към: [Бележник][Стефан Гечев][СЛОВОТО]



Жертва


Малкото вирче е чисто

като небе.

Изведнъж две ръце

груби,

големи,

мръсни

се потапят в водата му.

Буря от кал и чернилка

в малки вир.

После ръцете се вдигат.

Във водата остават да плуват

сиви, размътени облаци,

дълго се носят

и се въртят полека.

 

Двете ръце са далече.

Чисти,

те вдигат високо

един грозд от небесни звънчета.

Малкото вирче е бистро.

Небето сънува във него.

Облаците лежат утаени на

дъното -

най-скъпия спомен.

 


напред горе назад Обратно към: [Бележник][Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух