напред назад Обратно към: [Бележник][Стефан Гечев][СЛОВОТО]



Скъперник


Всеки следобед

пристигам с тролея на тази

спирка.

Кондукторът казва:

"Билети от три стотинки важат

дотука."

Докато слизам, тролея удря

нетърпеливо с гумен крак

и потегля веднага нагоре край

градини

и изчезва зад асфалтения хоризонт.

 

Моето старо кварталче ме чака.

Напролет то е като самотно

детенце, което е плакало

цял следобед.

Лете то е като сляпа девойка,

която напразно стои на

прозореца.

Есен мъглата му е като ръце

на гладна майка.

Зиме то е като ранен войник, който

се е примирил със смъртта.

 

Знам, че там, дето отива

тролеят,

има къщи, в които домашна

прислужница е слънцето,

градини със цветя като шарени

рибки,

улици, в които усмивките се

разхождат цяла нощ в

безопасност,

въздух, пълен с дългите златни

паяжини на спокойствието.

 

Само една стотинка още-

Една стотинка.

 


напред горе назад Обратно към: [Бележник][Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух