напред назад Обратно към: [Бележник][Стефан Гечев][СЛОВОТО]



За себе си


Лежа от часове в гората гол

и неподвижен.

Тревата ме прие, както приема

камъка

или оголения пън.

По мене вече мравките направиха

пътека

и паяци тъчат сребристи нишки

помежду пръстите ми.

Над мене падат

сухи листи и

влюбени мухи.

Но аз не съм умрял.

Усещам с пълна сила

съществуването си.

 


напред горе назад Обратно към: [Бележник][Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух