Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]

Не дойдох, братя, да ви поучавам,

а да се изповядам.

Защото най-добра поука за човека

са греховете на съседа.

Не съм дошъл да ви раздавам хляб,

а да ви дам да разберете, че сте гладни.

Не съм дошъл да ви освобождавам,

а да ви дам да разберете, че сте роби.

И не ви нося светлина,

а вятър.

Не се страхувайте от вятъра.

От него се боят доволните -

тези, които искат да е вечно тъй,

както сега:

да пада вечно плодоносен дъжд - над техните нивя,

да грее вечно животворно слънце - над тяхната земя,

да няма мълнии и бури - над тяхната глава,

да не прииждат черните реки - до техните къщя.

А вий не се страхувайте от вятъра.

Той кара ниски, угоени облаци,

в утробата им се спотайват

потопи и светкавици.

Дойдох да ви се изповядам, братя:

че аз съм вятър и искам вие също

да се превърнете на ветрове. Ако ли не -

ще си останете до века тъжни роби,

без даже да усещате това.

(А пред учениците си:)

На вас пък казвам тъй:

Най-бързият и труден път към свободата

е подчинението. Намерете

най-лошия и злобен господар

и му се подчинете. Роби му станете

и всичките му воли изпълнявайте.

Тогава всяки ден сърцето ви ще става

все по-широко и свободно.

А като сетите, че господарят

е станал роб,

тогаз го напуснете милостиво.

Цикъл: "Из проповедите на поп Богомил", стихосбирка "Поезия", София, 1990

Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]