Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]

Островърхите борове пазят тъмнозелено мълчание.

Под тях са застанали два ангела с нотни тетрадки в ръце. Облечени са в дълги бели дрехи с остри дипли.

На съседните борове са накацали неподвижно малки дракони с изпъкнали очи и щръкнали уши и катерички с извити опашки като лира.

Двата ангела пеят възвишена кантата. Когато гласовете се издигат, лицата им се удължават заедно с устата и напрегнатите вратове.

Около тях стоят дами с островърхи шапки, украсени с нежни тюлове. И млади хора, почти юноши, виждат се издължените им остри обуща.

Някои лица са обърнати с умолителна надежда към ангелите. Други са загледани в себе си. Трети са приковали небесни очи към далечно видение.

Над сцената са увиснали три дълги, остри бомби с красиви ярки цветове. Те ще паднат и избухнат, щом ангелите престанат да пеят.

Докога ще издържат.

От стихосбирката "Поезия", София, 1990, с.100.

Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]