(FR)

 

напред назад Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]



Готическо


Островърхите борове пазят тъмнозелено мълчание.

 

Под тях са застанали два ангела с нотни тетрадки в ръце. Облечени са в дълги бели дрехи с остри дипли.

 

На съседните борове са накацали неподвижно малки дракони с изпъкнали очи и щръкнали уши и катерички с извити опашки като лира.

 

Двата ангела пеят възвишена кантата. Когато гласовете се издигат, лицата им се удължават заедно с устата и напрегнатите вратове.

 

Около тях стоят дами с островърхи шапки, украсени с нежни тюлове. И млади хора, почти юноши, виждат се издължените им остри обуща.

 

Някои лица са обърнати с умолителна надежда към ангелите. Други са загледани в себе си. Трети са приковали небесни очи към далечно видение.

 

Над сцената са увиснали три дълги, остри бомби с красиви ярки цветове. Те ще паднат и избухнат, щом ангелите престанат да пеят.

 

Докога ще издържат.

 

От стихосбирката "Поезия", София, 1990, с.100.

 


напред горе назад Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух