Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]

От варосаната къща излиза жена в дълга черна рокля. Косите й бяха бели и дълги. Спря се пред плесенясалия мраморен фонтан в средата на празния площад и погали нежно с есенните си ръце сенките на мъртвите гълъби, след това седна на мраморната скамейка и остана там до вечерта, неподвижна, с поглед втренчен в дългата права улица пред нея, която, следвайки законите на перспективата, се преобразяваше вече в далечината в един безнадежден ъгъл.

Жената в черно започна да плаче, едва когато се остави да бъде погълната от чернотата на нощта.

Стихотворението в проза без заглавие е писано направо на френски от Стефан Гечев и поместено само в списание "L'ENCRIER" №49/1996.

Превод: Георги Василев.

Обратно към: [Стефан Гечев][СЛОВОТО]