(EN)

 

напред назад Обратно към: [Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос][Стефан Гечев][СЛОВОТО]



Първа част: Свидетели


СЪДИЯ

Най-после днес пристъпваме към разглеждане на делото по изчезване тялото на Исус от Назарет, син на Мария, баща неизвестен, осъден по искане на юдеите на смърт, разпнат и умрял на кръста миналия петък, година първа. Делото се гледа срещу неизвестните похитители, които така или иначе са взели тялото от гроба и са го отнесли неизвестно къде. (мълчание) Свидетелите са налице. Обвинителят и Защитникът също. (кратко мълчание) Да влезе първият свидетел, другите да чакат вън. Присъстващите да пазят пълна тишина, иначе делото ще бъде прекъснато за неопределено време. (кратко мълчание) Ти си първият свидетел. Приближи се. Кажи кой си и с какво се занимаваш.

1. СВИДЕТЕЛ

Казвам се Йосиф от Ариматея. Земевладелец. Член на Синедриона.

СЪДИЯ

Закълни се в живота си, че ще говориш само истината.

1. СВИДЕТЕЛ

Заклевам се.

СЪДИЯ

Ти си поискал от имперския наместник да ти даде тялото на умрелия Исус, за да го погребеш. Защо направи това?

1. СВИДЕТЕЛ

Носеха се слухове между хората, че учениците му ще откраднат мъртвото тяло, а после ще обявят пред народа, че е възкръснал, така, както сам пророкуваше за себе си. Затова.

СЪДИЯ

Доводите ти не са ми много ясни. Обясни се.

1. СВИДЕТЕЛ

Исках да бъда сигурен. Затова го положих в моя гроб в парка на моята извънградска къща, затворих входа на пещерата с голяма каменна плоча и помолих Наместника да постави двама войници да пазят пред нея.

СЪДИЯ

Мислиш ли, че ако някой реши да възкръсне, ще го спре камък или войници?

1. СВИДЕТЕЛ

Мъртвият не може да решава нищо. Дали да изчезне от гроба - ще решат други. Тогава и скалата, и войниците могат да помогнат. (мълчание) А ако има бог и ако той е решил да го възкреси, тогава нищо не може да се противопостави на волята му.

СЪДИЯ

Значи ти си вярвал, че хора ще решат, така ли?

1. СВИДЕТЕЛ

Аз взех мерки, за да предотвратя намерението на учениците му да откраднат тялото. (мълчание)

СЪДИЯ

Чакай малко. (кратко мълчание) Ако учениците му са откраднали тялото, тогава те са знаели, че учителят им не е възкръснал. Значи той не е бил божи син и ги е лъгал. Мислиш ли, че в отчаянието си те биха се решили на свой ред да излъжат цялата земя за едно такова велико нещо, каквото е небето и божеството?

1. СВИДЕТЕЛ

Ти си съдник и трябва да знаеш, че който говори за небето, за земята говори, а който говори за бога, говори за човека.

СЪДИЯ

Пак не те разбирам добре. Изрази се по-ясно.

1. СВИДЕТЕЛ

Те наистина ще знаят, че учителят им не е възкръснал, че няма рай и няма бог. Но като се разнесе слухът, че учителят им е уж възкръснал, те като негови ученици ще придобият велика слава и почит сред хората сега и за дълги векове. Това ще ги възвеличи неимоверно и ще ги утеши дотолкова, че може би след години, когато цялата вселена повярва на тяхната лъжа, тогава самите те ще повярват на лъжата си. Ти знаеш колко лесно готов е да повярва човек на всяка лъжа, която му обещава рай и безсмъртие.

СЪДИЯ

Ти би ли повярвал на такава лъжа?

(мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Аз не искам да вярвам на никакви лъжи.

СЪДИЯ

Защо?

1. СВИДЕТЕЛ

Предпочитам да не знам нито една истина, нежели да повярвам на най-красивата лъжа.

СЪДИЯ

Защо?

1. СВИДЕТЕЛ

Длъжен ли съм да отговарям на такива лични въпроси?

СЪДИЯ

Ти се намираш пред съд.

1. СВИДЕТЕЛ

Като свидетел.

СЪДИЯ

Когато сме изправени пред съд, всички сме подсъдни.

(кратко мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Защото предпочитам да умра, като знам, че ще умра за вечни векове, отколкото да седя пред дверите на бога и да прося трохички прогнило безсмъртие. (мълчание)

СЪДИЯ

Значи ти не вярваш в своя бог. Нали той ви е обещал възкресение от мъртвите?

1. СВИДЕТЕЛ

В края на света и за всички.

СЪДИЯ

Нали не вярваш? (кратко мълчание) Значи все пак вярваш в нещо.

1. СВИДЕТЕЛ

Вярвам в догмите, които поддържат сградата на обществото. Аз живея в него, добре живея и не искам то да се срути над главата ми. Затова вярвам и изповядвам догмите му, в които вярвам.

СЪДИЯ

С една дума, ти вярваш в това, в което не вярваш.

1. СВИДЕТЕЛ

Не. Аз не вярвам това, в което вярвам. А това, което вярвам, е полезно.

СЪДИЯ

А няма ли нещо, в което наистина да вярваш?

1. СВИДЕТЕЛ

Аз съм почитател на философията на Епикур. Той е казал, че има празнота, пълна с атоми, които се движат вечно и безцелно през безкрайното време. Съединяват се и се разпръсват. Безцелно и безсмислено.

(мълчание)

СЪДИЯ

Всичко това са философии или извинение. Аз съм тука, за да узная фактите, фактите! Само те ще ми помогнат да открия истината. (мълчание) Разказвай! Какво стана после?

1. СВИДЕТЕЛ

Имперският наместник ми разреши и, както казах, положихме тялото на умрелия в малката пещера в парка на извънградската ми къща. Земята в пещерата е покрита със ситен пясък. Положихме тялото с привързана глава, увито в саван, върху пясъка, запушихме отвора с голямата каменна плоча и поставихме двама въоръжени войника да пазят пред нея. Това стана в петък сутринта.

СЪДИЯ

Ти видя ли го? Искам да кажа, видя ли, че е наистина мъртъв?

1. СВИДЕТЕЛ

Единствен аз присъствах на приготовленията и на погребението. Да, той беше мъртъв. Клепачите му бяха толкова изтънели от страдания, че под тях прозираха черните му зеници, сякаш ме гледаше през було. Раната на хълбока му не кървеше. Беше вкочанясал и неподвижен. Лицето му беше хлътнало и жълто със синкави сенки. Да, наистина беше мъртъв.

(мълчание)

СЪДИЯ

Ти каза, че единствен си присъствал на приготовленията и на погребението. А майка му? Братята? Учениците му?

1. СВИДЕТЕЛ

Никой не знаеше кога и къде ще бъде погребан. Само една жена, някоя си Мария, се помолила на робите, които бях пратил да донесат тялото, и те й казали къде ще бъде погребан.

СЪДИЯ

Значи ти си пратил роби да донесат тялото. Не са ли сбъркали? Не са ли донесли трупа на някой от двамата разбойници, разпнати с него?

1. СВИДЕТЕЛ

Аз го познавах. Виждал съм го няколко пъти. Когато влезе в Ерусалим, качен на осел и когато разгони търговците на жертвени животни от двора на храма, и когато го осъдихме преди осем дни. Не ще забравя никога лицето му. (кратко мълчание) Той беше малко гърбав. Лявата му плешка беше някак повдигната нагоре и изпъкнала отзад. Грешката е изключена. (мълчание) Нима ти мислиш, че е по-възможно да възкръсне разбойникът, отколкото синът божи? (кратко мълчание) Или че е по-справедливо да възкръсне разбойникът, отколкото пророкът?

СЪДИЯ

В един миг ми хрумна... но не, ако възкръсне разбойникът, значи той ще стане син божи. (кратко мълчание) Но ти нямаш право да задаваш въпроси на съдията. Ако ти отговорих, сторих го само от снизхождение. (мълчание) Така. Положихте го в пещерата. После?

1. СВИДЕТЕЛ

Върнах се в града и се залових с работите си.

СЪДИЯ

Това не ме интересува. Кога и как научи, че мъртвият е изчезнал?

1. СВИДЕТЕЛ

В неделя сутринта дотича роб от извънградската ми къща и донесе новината. Станах и без да кажа никому, отидох бързо там. Заварих всички роби изплашени до смърт. Двамата войници още не можеха да дойдат на себе си. Те едва успяха да разкажат какво се било случило. (мълчание)

СЪДИЯ

Е, какво се било случило? Кажи, да чуем и ние.

1. СВИДЕТЕЛ

В полунощ, когато бдели до пещерата, изведнъж ги ослепил силен блясък. Чул се гръм, усетили трус. Те паднали по очи в страх и трепет. Когато се свестили, видели пещерата отворена, а тялото го нямало вътре. (мълчание) Това разказаха най-напред.

СЪДИЯ

Най-напред? После друго ли разказаха?

1. СВИДЕТЕЛ

После единият разказа друго. (кратко мълчание) Разказа, че след като паднала нощта, при тях се появил някакъв човек.

СЪДИЯ

Човек или ангел?

1. СВИДЕТЕЛ

Не знам. Каза човек, с факла в ръка. Не го познавали. Той седнал до тях, заприказвали се. Нощта била хладна, а човекът носел делва старо вино. Предложил им да пият, за да се постоплят.

СЪДИЯ

Войниците не се ли усъмнили в това?

1. СВИДЕТЕЛ

Те са от Скития, хора силни и прости. Едва говорят по римски. Заповядано им беше да не допущат никого да се приближава до пещерата. Човекът не се приближил, с тях седял.

СЪДИЯ

После?

1. СВИДЕТЕЛ

Щом изпили по няколко глътки от виното, усетили, че главата им се замаяла. Опитали се да станат, но паднали на земята и загубили свяст. Когато се събудили, камъкът бил свален, а тялото го нямало вече.

(мълчание)

СЪДИЯ

Ти каза, че това разказвал единият войник. Другият призна ли същото после? (мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Не, не призна. Твърдеше до края, че първият разказ със светкавицата бил истината.

СЪДИЯ

Хм. Може да го е било страх, че ще бъде наказан, задето е пил вино, когато е бил на пост?

1. СВИДЕТЕЛ

Може би. Макар че аз им обещах пълно опрощение и награда, ако признаят истината.

СЪДИЯ

Не си постъпил правилно. За награда човек е готов да излъже.

1. СВИДЕТЕЛ

Нима истината не заслужава награда? (мълчание)

СЪДИЯ

Кое е според теб е истината?

1. СВИДЕТЕЛ

Мисля, че я наградих.

СЪДИЯ

Какво искаш да кажеш? Говори по-ясно.

1. СВИДЕТЕЛ

Добре, щом искаш. (кратко мълчание) Според мен планът е бил замислен така: няколко негови ученици са се вмъкнали в парка на извънградската ми къща. Единият се приближил до войниците с делвата вино, в което предварително са били сложили магьосни билки, носещи бърз сън. Щом войниците заспали, другите ученици изскочили, свалили плочата и задигнали тялото. И още на сутринта по цял Ерусалим и из околностите се понесе слухът, че е възкръснал. Това е.

СЪДИЯ

Колко роби вдигнаха каменната плоча, за да запушат отвора на пещерата?

1. СВИДЕТЕЛ

Четиринадесет. С въжета и лостове.

СЪДИЯ

А той е имал всичко дванадесет ученици.

1. СВИДЕТЕЛ

Единадесет. Дванадесетият го предаде, а после се обеси.

СЪДИЯ

Чух това, но не разбрах защо се е обесил, след като го е предал. Или е вярвал в него, или не. Не е възможно да е повярвал в него, след като го е предал.

1. СВИДЕТЕЛ

Когато го е предал, го е смятал за бог. Като видял, че издъхна на кръста, разбрал, че не е предал божия син, за да го прослави, а е убил един невинен човек. Защото юродивите са невинни. (мълчание) Но той не го е предал за това.

СЪДИЯ

А за какво?

1. СВИДЕТЕЛ

За да се изпълни нашето писание. Според пророците син божи, Мешиах, трябва да умре, за да възкръсне. Затова го е предал. Пожертвал е душата си, за да даде на хората един бог. (мълчание) Всъщност Юда пръв би следвало да се обвини за открадване на тялото. Само че той умря преди това.

(мълчание)

СЪДИЯ

Освен това нека ти кажа едно нещо. Съдът има сведение, че през нощта, когато тялото е изчезнало, всички ученици на Назарянина са били събрани в дома на някой си Симон. Очаквали учителят им да се яви след възкресението си. Така че твоето предположение, че са го откраднали учениците му, отпада. Какво друго обяснение можеш да дадеш?

(мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Ако това е вярно, тогава единственото обяснение, което остава е, че той е имал и други тайни ученици.

(мълчание)

СЪДИЯ

Може би между тях си и ти?

1. СВИДЕТЕЛ

Аз гласувах в синедриона за смъртта му.

СЪДИЯ

Това няма значение. И Юда го предаде, а ти казваш, че му бил най-верният ученик. Искал си да подариш един бог на народа си.

1. СВИДЕТЕЛ

През тези три дни аз живях в града, между близките си.

СЪДИЯ

Много важно. Наредил си. Наредил си на свои верни хора какво да направят.

1. СВИДЕТЕЛ

Мисля, че целият ми живот и служене ме поставят извън такива съмнения. При това, както казах и в началото, аз мразя всички, които искат да срутят сградата на обществото, в което живея.

СЪДИЯ

И все пак поведението ти в тази история е доста подозрително. Помисли: защо е трябвало да го погребеш в своя парк, и то в гроба, който си приготвил за себе си? Исус е трябвало да бъде погребан в гробища за престъпници, дълбоко в пръстта. На гроба му можеха да пазят не двама, а десет души войници. И тогава щеше да бъде много по-трудно да се приспят войниците и да се разкопае дълбок гроб. Най-малкото, хората щяха да видят на другия ден, че мъртвият не е възкръснал, а е бил разкопан и изваден? Не е ли така?

(мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Никому не е минала още през ума такава клеветническа мисъл. Нито на имперския наместник, нито на най-върлите ми врагове в синедриона. Отказвам да отговарям на такова обвинение.

СЪДИЯ

Та аз не те обвинявам, приятелю Йосифе. Аз само те подозирам. А знаеш, че за подозрение никой не се съди. (мълчание) Нямам повече въпроси към тебе. Може би Обвинителят и Защитникът ще пожелаят да те запитат нещо? (кратко мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, Йосифе, че е вероятно Исус да има и други тайни ученици. Може би много повече, отколкото предполагаме. В Юдея е имало и има и сега пророци, колкото искаш. А защо само Исус има толкова следовници? Ти си юдеин и най-добре можеш да обясниш това.

1. СВИДЕТЕЛ

Длъжен ли съм да отговарям на всички въпроси?

СЪДИЯ

Когато се отнасят пряко или косвено до делото, да.

1. СВИДЕТЕЛ

Другите пророци преди него се обявяваха за глашатаи на бога. Исус обяви, че е божи син. Затова.

ОБВИНИТЕЛ

Дълбоко в себе си хората знаят, че няма бог. Защо са му повярвали тогава?

1. СВИДЕТЕЛ

Малцина знаят, че няма бог и те крият тази тайна. Мнозината се съмняват. И тъй като ги е страх от смъртта, готови са да повярват, че има бог, че са негови чада и че ги очаква опрощение и възкресение, а то значи безсмъртие. Тогава смъртта става един дълъг сън, след който ще се събудят в рая, където ги очаква блаженство. (кратко мълчание) Но хората са готови толкова да повярват, колкото и да се съмняват. Затова е било нужно на Исус да възкръсне, за да повярват напълно.

ОБВИНИТЕЛ

А защо му е трябвало толкова на Исус да накара хората да повярват, че са безсмъртни, та да пожертва и живота си за това?

1. СВИДЕТЕЛ

Когато един човек повярва напълно в безсмъртието си - казвам напълно и безвъзвратно - можеш да го накараш да извърши и най-големия подвиг, и най-голямото престъпление. Той е надвил смъртта и не се бои от нищо. (мълчание) Не Исус, а учениците му ще се възползват от мнимото му възкресение, за да накарат хиляди и хиляди да повярват в собственото си безсмъртие и да извършат каквото им кажат те, в името на възкръсналия. (кратко мълчание) Затова е опасно неговото възкресение. Повярвалите могат да унищожат нашето общество. И ще го унищожат, ако не се докаже, че Исус не е възкръснал, а че тялото му е било откраднато.

ОБВИНИТЕЛ

Как мислиш, ако ние, официалната власт, произнесем присъда, че Назарянинът не е възкръснал, а тялото му е било откраднато, няма ли да накараме хората да повярват още повече, че е възкръснал? Защото колкото повече убеждаваш хората в нещо, толкова повече се съмняват в него.

1. СВИДЕТЕЛ

Това се отнася до нас, четиримата. Тълпата вярва в това, което й се повтаря много пъти като истина.

(мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Сега искам да ми отговориш прямо и честно на един въпрос. Ти, лично ти, в най-скритата дълбочина на сърцето си, какво вярваш? Че е възкръснал или че е откраднат? (мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Че е откраднат.

ОБВИНИТЕЛ

Но ти вярваш и в догмите на твоята религия, нали? Вярваш, че на края на вековете ще има възкресение, нали?

1. СВИДЕТЕЛ

Вече казах.

ОБВИНИТЕЛ

Нямам други въпроси.

СЪДИЯ

Защитникът?

ЗАЩИТНИК

Да, бих искал да побеседвам със свидетеля. Ще си позволя да изкажа несъгласие с почитаемия Съдия. Аз лично нито за момент не съм хранил каквото и да било подозрение спрямо тебе, почтени Йосифе, в оня смисъл, в който изрази това почитаемият Съдия. Нито за момент не ми е минало през ума, че можеш да бъдеш таен следовник на Назарянина. За мене ти си един почитан гражданин, мислещ човек, добре запознат с древните философи, разсъждавал в себе си по въпросите за живота, смъртта, религията и обществото и дошъл до заключението, че макар бог да не съществува, една религия е необходима като крепителен стълб на обществото. И че, ако се появи друга религия, особено такава, излязла от недрата на простия народ, тя е способна да разруши устоите на обществото и да го обърне с главата надолу. Правилно ли съм те разбрал?

1. СВИДЕТЕЛ

Правилно...

ЗАЩИТНИК

Затова си поискал тялото на Исус. Бил си убеден, че няма да възкръсне, но си се боял, че могат да го откраднат и да обяснят, че е възкръснал. За да не стане това, решил си да го погребеш тайно, в собствения си гроб и да поставиш стража пред него. Така ли е?

1. СВИДЕТЕЛ

Така е.

ЗАЩИТНИК

Обаче се оказа, както се изрази почитаемият Съдия, че въпреки желанието ти да постъпиш най-правилно от гледна точка на сигурността, без да искаш си постъпил неправилно. (мълчание) Неправилно ли? (кратко мълчание) Нека допуснем за миг невероятното. Нека допуснем, че Исус е бил божи пратеник или там син божи и че наистина е щял да възкръсне. Да предположим сега, че не го беше погребал ти, а че бяха го заровили на гробищата, дълбоко в земята. Както предположихме, той е щял да възкръсне и оттам, нали? Добре, но ако беше възкръснал от онзи гроб, нямаше да има никакво съмнение във възкресението му. Хората щяха да видят, че гробът не е разкопан, а че просто земята се е отворила и той е излязъл. И, разбира се, тогава всички щяха да повярват във възкресението му, даже ти, даже ние. Защото пред очевидното всички съмнения млъкват.

1. СВИДЕТЕЛ

Да... Но...

ЗАЩИТНИК

Почакай да свърша. Така... Но когато ти си го погребал в пещера и си запушил отвора с каменна плоча, дори да е възкръснал, съмнението, че е откраднат, остава. Камъкът е могъл да бъде свален както от свръхестествена сила, така и от човешки ръце. (кратко мълчание) Разбираш ли сега, че не си постъпил толкова зле, както изглежда на пръв поглед? Направил си така, че си всял съмнение в сърцата и на най-вярващите. И сега всеки, който не знае истината, ще си каже, че е възможно и едното, и другото, но че по-вероятно и по-неунизително за хората е да допуснат, че тялото е било откраднато. Кажи сега, какво искаше да възразиш?

1. СВИДЕТЕЛ

Нищо. Ти си прав. Твоята логика ме оневинява напълно. Благодаря ти.

ЗАЩИТНИК

Няма защо. Аз съм поставен тука да намирам и излагам доказателства за невинността на хората. Когато са невинни. (кратко мълчание) А сега, ако позволи почитаемият Съдия и ако ти си съгласен, бих искал да ти задам няколко въпроса.

СЪДИЯ

Вече разреших.

ЗАЩИТНИК

Благодаря. (кратко мълчание) Почтени Йосифе, ти не може да не си чувал, че Исус бил вършил чудеса: превърнал бил вода във вино, нахранил хиляди души с няколко риби и пет-шест хляба, отворил очите на слепци, дори ако не се лъжа, възкресил дъщерята на някакъв виден гражданин. Така. (кратко мълчание) Кажи сега, чувал ли си всичко това и вярваш ли, че наистина е могъл да върши чудеса? (мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Длъжен ли съм да отговарям на такива въпроси?

ЗАЩИТНИК

Та това не са въпроси в смисъл на разпит. Ние с тебе просто разговаряме по един интересен проблем.

1. СВИДЕТЕЛ

За едно чудо съм сигурен. (кратко мълчание) Имаше един слепец от рождение. Просяк. Стоеше на кръстопътя пред пазара. Очите му бяха бели като на статуя, държеше ги обърнати все нагоре и мънкаше нещо. Та този просяк се разчу, че бил прогледнал чрез Исус.

ЗАЩИТНИК

Така, така. После?

1. СВИДЕТЕЛ

Повикахме го в синедриона, защото хората започнаха да се вълнуват. Разпитвахме го. Той каза, че човек на име Исус го видял, плюл в праха, направил кал, намазал с нея очите му и му казал да отиде да се измие на чешмата Силоам. Човекът отишъл, измил се и прогледнал. Сам го видях. Очите му бяха черни, с големи зеници, чисти, като нови.

(мълчание)

СЪДИЯ

Какво направихте вие?

1. СВИДЕТЕЛ

Събрахме се на съвещание, а на просяка заповядахме да чака. Да отричаме, че е прогледнал беше невъзможно: целият народ беше видял чудото. Но да го признаем, означаваше да потвърдим, че Исус притежава наистина божествена сила. Че е пророк. Дори нещо повече. Защото никой пророк не е извършил такова чудо - сляп от рождение да прогледне. Нашето положение беше крайно деликатно. (кратко мълчание) Тогава аз предложих едно обяснение, което ми се стори разумно и полезно.

ЗАЩИТНИК

Какво беше то?

1. СВИДЕТЕЛ

Човек може да върши чудеса, ако притежава свръхестествени сили. Но такива сили могат да идват не само от бога, а и от дявола. Аз предложих, струва ми се не без основание, да признаем, че Исус е извършил това чудо със силата на дявола.

ЗАЩИТНИК

Какви бяха основанията ти?

1. СВИДЕТЕЛ

Когато божията сила извърши чудо чрез някого, тя не се проявява материално. Достатъчно е словото и божията сила действа. А Исус плюл, направил кал. С това той е извършил не чудо, а магия. Известно е, че магьосниците са слуги на дявола. (кратко мълчание) От друга страна, той използва земя, пръст, а знайно е, че земята е творение на дявола. Това бяха доводите ми и синедрионът ги прие с одобрение. Ние можехме да обявим Исус за магьосник, слуга на сатаната, това беше дори полезно, (кратко мълчание) Така обяснихме на човека. Наредихме му да разказва навсякъде, че е прогледнал с помощта на нечиста сила.

ЗАЩИТНИК

Той съгласи ли се? (мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Той каза: "Не знам дали е от дявола, или от бога. Едно знам - сляп бях, сега виждам". (мълчание)

СЪДИЯ

Разбира се, от своя гледна точка той е бил прав.

ЗАЩИТНИК

Не се съмнявам, че ти, както не вярваш в бога, не вярваш и в дявола. Или...

1. СВИДЕТЕЛ

На този въпрос няма да отговоря.

ЗАЩИТНИК

Защо? (мълчание) Добре, да оставим това. Значи ти не вярваш, че Исус можеше да върши чудеса?

1. СВИДЕТЕЛ

Не "вярвам", а знам, че е извършил чудото, за което разказах. За другите не мога да твърдя или отричам. Не знам.

ЗАЩИТНИК

Разбирам. (кратко мълчание) Според тебе възкресението чудо ли е?

1. СВИДЕТЕЛ

Възкресението е благодат от бога... (мълчание) Ако е възможно. Аз не вярвам.

(мълчание)

ЗАЩИТНИК

Нямам други въпроси към свидетеля. Ако почтеният Съдия..

СЪДИЯ

Да, можеш да си идеш. (кратко мълчание) Почакай малко. Върни се. Искам да ти задам един последен въпрос. Но моля ти се, много ти се моля, отговори ми истината, (мълчание) Защо го погреба в гроба, който си приготвил за себе си? Него, човека, за чиято смърт си гласувал, човека, когото си нарекъл слуга на дявола, когото си смятал за враг на твоето общество?

1. СВИДЕТЕЛ

Обясних вече.

СЪДИЯ

Не, не, ти даде съвсем повърхностно обяснение. Могъл си да го погребеш пак в парка си, но в земята. Защо именно в твоя собствен гроб? (мълчание) За да му дадеш възможност по-лесно да възкръсне ли? Но ти каза, че не вярваш във възкресението. Тогава защо? Отговори ми, моля си се! Умолявам те! (мълчание)

1. СВИДЕТЕЛ

Защото, ако случайно възкръснеше от моя гроб, щеше да е като че ли и аз самият съм възкръснал, (кратко мълчание) Поне малко.

(дълго мълчание)

СЪДИЯ

Сега можеш да си отидеш, (мълчание) Да влезе вторият свидетел. (кратко мълчание) Приближи се! Не се страхувай! Не съдим тебе. Искаме само да ни помогнеш да открием истината. Кажи как се казваш и какво работиш?

2. СВИДЕТЕЛ

Не се страхувам. Казвам се Мария. По-рано бях публично момиче. Откак учителят ми прости, станах негова слугиня.

СЪДИЯ

Да. Знаех всичко това.

2. СВИДЕТЕЛ

Щом си знаел, защо питаш?

СЪДИЯ

Трябва да се изпълни една вътрешна формалност. (кратко мълчание) Заклеваш ли се в живота си, Мария, че ще говориш пред съда само истината?

2. СВИДЕТЕЛ

Пред съда? Готова съм да се закълна, че ще говоря пред тебе моята истина.

СЪДИЯ

Какво значи това "моята истина"? Има една истина.

2. СВИДЕТЕЛ

Да, има една истина. Но има хиляди очи, които я виждат различно. За тях истината е като облак, който се движи и мени формите си всеки миг. За мене истината е лъчезарна и вечна като слънцето.

СЪДИЯ

За нас сега е важна твоята истина.

2. СВИДЕТЕЛ

Тогава се заклевам в живота си.

СЪДИЯ

Добре. Кажи сега, какво се случи в неделя сутринта.

2. СВИДЕТЕЛ

Тайнственото, страшното, великото и прекрасното е станало в събота срещу неделя в полунощ.

СЪДИЯ

Така. Но ти не си го видяла. Какво видя ти самата в неделя сутринта?

(мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Нали знаеш? Защо искаш да разказвам пак? Да не би да искаш и ти да станеш негов ученик?

СЪДИЯ

Ние сме справедлив съд и не можем да бъдем ничии ученици. Искаме да узнаем истината.

2. СВИДЕТЕЛ

За какво?

СЪДИЯ

За това, какво е станало с тялото на Исус.

2. СВИДЕТЕЛ

Нима не знаете? Та той възкръсна! На третия ден, така, както беше казал!

СЪДИЯ

На кого го е казал? На тебе ли?

2. СВИДЕТЕЛ

На мене лично.

СЪДИЯ

Така ли? Кога?

2. СВИДЕТЕЛ

Чакай... Да, това беше на втория ден преди Пасха. Помня. Беше следобед. Той си почиваше в прохладната задна стая в дома на другата Мария. Влязох тихичко. Той се беше смилил над мене и ми беше позволил да влизам винаги при него. (кратко мълчание) Не знам защо. Може би за да ме спасява винаги от самата мене. (кратко мълчание) Без защо! Милостта се подарява без защо. (кратко мълчание) Влязох тихичко и коленичих в ъгъла. Той лежеше на постелката срещу прозореца. Виждах го в профил - неподвижен, изпънат, с поглед обърнат към небето през квадратния прозорец. Изведнъж се разтреперих вътрешно. Обзе ме ужас, че може да е мъртъв. (кратко мълчание) Тогава той заговори, (мълчание) Гласът му е за мене като дъжд. Не! Не мога да кажа като какво. Като всичко. (кратко мълчание) Това не е човешки глас. Той иде някъде от слънцето на рая, и носи в себе си мелодии, за които съм си спомняла понякога в детските си сънища. (мълчание) Да, навярно защото идваше толкова отдалеч, понякога гласът му беше уморен, еднообразен. Той беше пълен с много звуци. С гласовете на всички живи твари, на всички прохладни ручеи, на всички ветрове, с ехото от песните на херувим и серафим и с рева на умиращи лъвове, и с вика на майката, която се мъчи да роди, и с мълчанието на вечната нощ, и с всички гласове, които съм сънувала, преди да се родя...

СЪДИЯ

Мария, почакай малко. Какъв беше прочее гласът му: еднообразен или многогласен?

2. СВИДЕТЕЛ

Еднообразен и пълен с безкрайното многообразие на цялото творение. Затова, щом го чух първия път, знаех, че е син божи.

СЪДИЯ

Кога чу гласа му за пръв път?

2. СВИДЕТЕЛ

Тълпата ме повлече тогава, за да ме убие: мъже, които не бях удостоила с любовта си, жени, които се бояха от красотата и от свободата ми. Отведоха ме при малкия хълм на север от града. Там, в подножието има една много стара смокиня, с листа посивели от слънцето. Той стоеше под нея с няколко младежи. Тълпата спря и започна да му се оплаква от мене. Крясъците им бяха като камъни, които се струпват в пропаст. И го запитаха, не заслужавам ли смърт. (кратко мълчание) Тогава той изрече нещо, без да ги погледне, без да ме погледне. Седеше с наведена глава и драскаше по земята с една клечица. И тълпата млъкна. Остана той. И разбрах, че греховете ми са простени и ги забравих, и бях като новородена.

СЪДИЯ

Какво каза той?

2. СВИДЕТЕЛ

Не знам. Никога не чувам думите му. Чувам гласа му, тогава знам.

СЪДИЯ

Как знаеш, щом не чуваш думите? (кратко мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Ти си хубав. Трябва да разбираш.

СЪДИЯ

Не се разбира с хубост, а с разум, Мария.

2. СВИДЕТЕЛ

Не знам. Аз така разбирам. Защото съм хубава. (кратко мълчание) Не мисли, че като казвам хубав, значи си красив и приятен за гледане. Не! Да си хубав значи да си пълен с хармония, която непрестанно се руши и непрестанно се създава. (мълчание)

СЪДИЯ

Нека оставим сега тези отвлечени неща.

2. СВИДЕТЕЛ

Отвлечени? Това е истината за живота на всичко!

СЪДИЯ

Тогава да оставим истината за живота на всичко. Разкажи какво ти каза той, когато лежеше неподвижен и гледаше през прозореца към небето.

2. СВИДЕТЕЛ

Нали ти казах? Тогава заговори и каза, че скоро ще умре и на третия ден след смъртта си ще възкръсне, не за себе си, а за да повярват хората в него и да променят себе си и света в негово име.

ОБВИНИТЕЛ

Запомни тези думи, почтени съдийо!

СЪДИЯ

Всичко помня. Продължавай, Мария.

2. СВИДЕТЕЛ

Та аз свърших. Нали това искаше да знаеш!

СЪДИЯ

Ти запита ли го нещо? Защо ще умре, как ще възкръсне?

2. СВИДЕТЕЛ

Аз никога не го питам. Той говори, аз слушам гласа му. И усещам, че съм в него, една мъничка частичка от него. И той е в мене, един голям бог, като цялата вселена, свит в сърцето ми.

СЪДИЯ

Виж, Мария. Не може едновременно и ти да си една малка частичка в него и той - една малка частичка в тебе.

2. СВИДЕТЕЛ

Само така е, когато обичаш.

СЪДИЯ

А, това е друго нещо. Ти си била влюбена в него...

2. СВИДЕТЕЛ

Мълчи! Не богохулствай! Аз не съм влюбена в него, аз го обичам! Не знаеш ли да различаваш твоите думи? Обичам го както пустинята обича вятъра, който непрестанно мени лицето й, както майката - детето, което не е родила, както...

СЪДИЯ

Добре, добре, разбрах.

2. СВИДЕТЕЛ

Не си разбрал. Но можеш да разбереш. Не знаеш да слушаш гласове. Ако беше чул моя глас, щеше да разбереш всичко и нямаше нищо да ме питаш, а щеше да коленичиш и да ме помолиш да те заведа при него, за да чуеш божия глас.

СЪДИЯ

Сега имам малко по-важна работа.

2. СВИДЕТЕЛ

Няма нищо по-важно от това да се родиш втори път.

СЪДИЯ

Може би. Не те разбирам. Аз съм поставен тука, за да науча фактите.

(кратко мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Ако умееш да слушаш гласа ми, без да се грижиш за смисъла на думите, отдавна щеше да знаеш. (кратко мълчание) Ти си изгубен. (кратко мълчание) Питай.

СЪДИЯ

Ето, че вече осъди своя Съдия

2. СВИДЕТЕЛ

Ти не си мой Съдия. Питай. (мълчание)

СЪДИЯ

Какво стана в неделя сутринта? Отговаряй кратко и точно. Много съм уморен и тъжен. (мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Ще ти разкажа. Все едно, няма опасност да станеш негов ученик, (мълчание) Според обичая на третия ден след смъртта тялото трябва да се помаже с ароматни масла. (кратко мълчание) Аз не спах. Цяла нощ треперих и плаках.

СЪДИЯ

Защо си треперила и плакала?

2. СВИДЕТЕЛ

Плаках, защото знаех, че е мъртъв. Треперех, защото щях да го видя мъртъв.

СЪДИЯ

Чакай. Нали ти беше казал, че ще възкръсне на третия ден? (кратко мълчание) Значи ти не си повярвала на думите му! Значи си се усъмнила в него!

2. СВИДЕТЕЛ

Ех че неразбран човек! Нали ти обясних вече? Аз никога не слушам думите му. Само гласа.

СЪДИЯ

Но ти каза преди малко, че когато лежал и си го помислила за мъртъв, той ти казал, че ще умре и ще възкръсне на третия ден.

ЗАЩИТНИК

Тази жена наистина не знае какво говори. Навярно се е побъркала от скръб. Почтеният съдия не трябва да търси логиката и смисъл в думите й.

2. СВИДЕТЕЛ

Напразно искаш да ме оправдаваш. Та аз не съм виновна в нищо. Да, чух гласа му и знаех, със сърцето си знаех, а очите плачеха и тялото трепереше. (кратко мълчание) Това не е съмнение! Това е знание на душата, което тялото не може да разбере!

СЪДИЯ

Добре, добре. Продължавай. Старай се да говориш по-спокойно.

2. СВИДЕТЕЛ

Взехме вазата със скъпоценното миро и тръгнахме с другата Мария. Тръгнахме рано, защото пътят е дълъг и без сенки. Слънцето току-що се подаваше зад червените хълмове на изток. Беше златно, с пламъци наоколо. Аз носех мирото, за да не плача и треперя.

СЪДИЯ

Мария! Мирото ли те спираше да не плачеш и трепериш?

2. СВИДЕТЕЛ

Разбира се! Внимавах да не изпусна мирото, ако трепери ръката ми и да не се спъна, ако сълзи замрежат очите ми. (кратко мълчание) Най-много се тревожехме с другата Мария за каменната плоча. Ние сме слаби жени, а не знаехме дали ще намерим някой да ни помогне да я свалим... Стигнахме до имението и влязохме през една странична врата. Под дърветата беше прохладно и подадох вазата на другата Мария.

СЪДИЯ

Защото беше прохладно, затова ли я подаде?

2. СВИДЕТЕЛ

Защото приближавахме до гроба!

(мълчание)

СЪДИЯ

Прощавай... Казах ти, че съм много уморен.

2. СВИДЕТЕЛ

Ти си се родил уморен. А най-страшното е, че ще умреш уморен.

СЪДИЯ

Обикновено хората умират, когато се уморят.

2. СВИДЕТЕЛ

Хората, които ще възкръснат, умират млади и в пълни сили.

ОБВИНИТЕЛ

Как разрешаваш на тази жена да ти говори така дръзко?

СЪДИЯ

Остави я, нека говори, (кратко мълчание) После?

(мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Все пак... ти се опитваш да направиш първата крачка. (кратко мълчание) Когато приближихме... видяхме, че плочата е свалена и пещерата зееше черна като гроб. Цялото ми тяло започна да трепери силно.

СЪДИЯ

Защо?

2. СВИДЕТЕЛ

Помислих си: ето, откраднали са тялото на учителя.

ОБВИНИТЕЛ

Моля почитаемият съдия да запомни тези думи!

СЪДИЯ

Мария, нали си знаела, че той ще възкръсне!

2. СВИДЕТЕЛ

Господи, докога ще повтарям? Разбира се, че знаех. Тялото ми не знаеше. То трепереше.

СЪДИЯ

Но ти каза: "помислих си"!

2. СВИДЕТЕЛ

Нима мисълта не е тяло?

(мълчание)

СЪДИЯ

Разказвай по-нататък.

2. СВИДЕТЕЛ

Чух, че другата Мария извика: "Откраднали са учителя!"

И тогава се затичах и влязох в пещерата.

(мълчание)

СЪДИЯ

Защо спря? Защо ме гледаш така? Какво видя там?

2. СВИДЕТЕЛ

Видях на чистия пясък савана и превръзката на главата му!

СЪДИЯ

Защо каза това толкова победоносно?

2. СВИДЕТЕЛ

Значи наистина беше възкръснал!

СЪДИЯ

Нима не е могъл да възкръсне със савана и превръзката?

2. СВИДЕТЕЛ

Човек винаги възкръсва гол. Защо му е дреха на възкръсналия?

СЪДИЯ

Да предположим. После?

2. СВИДЕТЕЛ

В това време дойде другата Мария. Видя празния гроб и се разплака. И аз заплаках. Гледах следата от легналото тяло на пясъка и плачех.

СЪДИЯ

Но защо плачеше?

2. СВИДЕТЕЛ

Как защо! (кратко мълчание) Нямаше го!

СЪДИЯ

Нали знаеше, че е възкръснал? Трябвало е да се радваш.

2. СВИДЕТЕЛ

Да. Но го нямаше.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Разказвай по-нататък.

2. СВИДЕТЕЛ

Излязохме вън и плачехме. Изведнъж зърнах в алеята недалеч от нас човек. Познах го - един млад градинар на Йосиф. Бях го виждала и друг път. Повиках го. Той се обърна и аз го запитах: "Младежо, знаеш ли кой е отворил гроба и е извадил тялото на учителя?" Той ме погледна и каза: "Не ме ли познаваш, Мария?" Нещо в мен се разтърси. Усещах, че губя съзнание. Чух, че другата Мария каза: "Ако знаеш къде са го поставили, посочи ни, защото сме дошли да помажем тялото му според обичая." Но той продължаваше да ме гледа. Тогава го запитах плахо: "Учителю, ти ли си?" Той се усмихна едва-едва и каза нещо. После се обърна и се отдалечи. (мълчание)

СЪДИЯ

Е, кой беше той? Исус или градинар?

2. СВИДЕТЕЛ

Учителят, разбира се!

СЪДИЯ

Но ти каза, че си познала в него градинаря.

2. СВИДЕТЕЛ

Мислиш ли, че възкръсналият не може да вземе образа на един градинар?

СЪДИЯ

Как го позна тогава?

(кратко мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Нямаше го вече в сърцето ми.

СЪДИЯ

Какво? Говори по-високо.

2. СВИДЕТЕЛ

Казвам, нямаше го вече в сърцето ми. И от там беше възкръснал.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Хайде, престани да плачеш. Трябва да се радваш, щом вярваш, че е възкръснал.

2. СВИДЕТЕЛ

Не вярвам, а знам, че е възкръснал. Затова плача. (мълчание)

СЪДИЯ

Нямам желание да я разпитвам повече. Обвинителят?

ОБВИНИТЕЛ

Жено, трябва да отговориш на въпросите ми ясно и точно. Това е съд. Аз не съм търпелив като почтения Съдия. (кратко мълчание) Слушай внимателно! Откъде знаеш ти, че Назарянинът е погребан в извънградската къща на почтения Йосиф, и то тъкмо в пещерата?

2. СВИДЕТЕЛ

Някой от неговите хора, които отнесоха тялото, каза.

ОБВИНИТЕЛ

На кого?

2. СВИДЕТЕЛ

Не знам, може би на мене.

ОБВИНИТЕЛ

А не е ли било малко по иначе? Ти и още една жена не сте ли проследили тайно робите, за да видите, къде ще го погребат?

2. СВИДЕТЕЛ

Не си спомням... Мисля, че наистина вървяхме след тях.

ОБВИНИТЕЛ

Така или иначе ти си знаела мястото, където е бил погребан. Каза ли това на учениците му? (кратко мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Не знам. Другата Мария може да е казала. Не помня да съм говорила с него. Мълчах и слушах и чаках.

ОБВИНИТЕЛ

Какво?

2. СВИДЕТЕЛ

Нещо.

ОБВИНИТЕЛ

Какво нещо?

2. СВИДЕТЕЛ

Не знам. Гробът не можеше да бъде края. Той не беше още дори начало... (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Много ли ученици имаше той?

2. СВИДЕТЕЛ

Ученици? Не знам... (кратко мълчание) Имаше, да, много.

ОБВИНИТЕЛ

Колко?

2. СВИДЕТЕЛ

Десет. Не, двадесет. Няколко пъти по десет хиляди.

ОБВИНИТЕЛ

Толкова много? А този Йосиф от Ариматея, беше ли и той негов ученик?

2. СВИДЕТЕЛ

Казваха, че и той тайно чакал царството небесно.

ОБВИНИТЕЛ

И ти си била негова ученичка, нали?

2. СВИДЕТЕЛ

Ученичка? Не. Негова - да.

(кратко мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

А с какво според тебе е привлякъл толкова много ученици? Какво беше учението му?

2. СВИДЕТЕЛ

Учението му? Не знам. (кратко мълчание) Мисля, че нямаше учение, (мълчание) Аз бях стигнала до там, че когато усещах нужда да обичам, можех да обичам само животните, (кратко мълчание) Той дойде, за да има поне един човек, когото да обичам. (кратко мълчание) Всички хора бяха стигнали до там...

ОБВИНИТЕЛ

Значи, той не е бил бог?

2. СВИДЕТЕЛ

Той беше бог. И беше човек. (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Ти си била между най-близките му. Какво правеха те, след като умря? Какво говореха?

2. СВИДЕТЕЛ

Уплашени бяха. Едни вярваха, че ще възкръсне, други се бояха, че ще възкръсне.

ОБВИНИТЕЛ

А не се ли наговаряха да откраднат тялото му?

2. СВИДЕТЕЛ

Колко ясно разбирам думите ти. Ти говориш без глас, затова.

ОБВИНИТЕЛ

Отговори на въпроса.

2. СВИДЕТЕЛ

Те се страхуваха, че някой ще го открадне.

ОБВИНИТЕЛ

Защо?

2. СВИДЕТЕЛ

Едни защото се бояха, че ще ги обвинят, че те са откраднали тялото, за да всеят бунт всред народа. Други, защото ги беше страх, че ако откраднат тялото му и го изгорят, той няма да може да възкръсне.

ОБВИНИТЕЛ

И не предприемаха ли нещо?

2. СВИДЕТЕЛ

Събираха се всяка нощ и чакаха. На сутринта се разотиваха.

ОБВИНИТЕЛ

А през нощта срещу неделя какво правеха?

2. СВИДЕТЕЛ

Нищо. Седяха, мълчаха и чакаха.

ОБВИНИТЕЛ

А ти?

2. СВИДЕТЕЛ

Аз вече не чаках. Знаех.

ОБВИНИТЕЛ

Какво знаеше?

2. СВИДЕТЕЛ

Не знам.

(мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза на почтения съд, че като си видяла камъка пред входа на пещерата съборен, си помислила: Ето, откраднали са тялото на учителя. Значи си предполагала, че ще бъде откраднато, нали така?

2. СВИДЕТЕЛ

За мене и възкресението беше открадване.

ОБВИНИТЕЛ

Не извъртай!

2. СВИДЕТЕЛ

Не извъртам. Говоря моята истина така, както се заклех.

ОБВИНИТЕЛ

Значи твърдиш, че не си знаела, че ще бъде откраднато, така ли? Помисли добре, преди да отговориш, защото може да те постигне строго наказание за лъжесвидетелство.

2. СВИДЕТЕЛ

Какво наказание? Да ме убиеш? Че аз съм мъртва. Можеш ли да убиеш мъртвец? (кратко мълчание) Ще ми направиш само добрина, защото като ме убиеш втори път, може би и аз ще възкръсна и ще бъда пак близо до него. Не можеш да уплашиш освободен мъртвец? (мълчание) Не, не съм чувала учениците му да са искали да откраднат тялото.

(мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, че възкръсналият няма нужда от дрехи, така ли?

2. СВИДЕТЕЛ Да, така е.

ОБВИНИТЕЛ

Като си излязла от пещерата, видяла си един човек, в когото отначало си познала градинар, нали?

2. СВИДЕТЕЛ

Да.

ОБВИНИТЕЛ

Но когато се обърнал, си разбрала, че бил Исус.

2. СВИДЕТЕЛ

Когато заговори. Да, учителят беше.

ОБВИНИТЕЛ

Сега внимавай! Този човек облечен ли беше, или гол?

2. СВИДЕТЕЛ

Облечен. Разбира се.

ОБВИНИТЕЛ

И ти казваш, че си познала в него Исус.

2. СВИДЕТЕЛ

Нали ти казах? Той беше.

ОБВИНИТЕЛ

Излъгала си се. Не е бил той. (кратко мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Защо?

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, че възкръсналият няма нужда от дрехи. А този човек е бил облечен. Значи или той не е бил възкръснал, или човекът, когото си видяла, е бил градинарят. Избери коя от двете е твоята истина. Но и в двата случая човека, когото си видяла, е бил жив, а не възкръснал. Така излиза според собствените ти думи.

(мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Може би... Може би когато възкръсналият... вземе образа на градинар... да има нужда от неговите дрехи...

ОБВИНИТЕЛ

В такъв случай как ще познаеш, че това е възкръсналият, взел образа на градинар, а не самият градинар?

2. СВИДЕТЕЛ

Нали ти казах? Познах го по това, че сърцето ми беше празно като гроба му. Значи наистина беше възкръснал. (кратко мълчание) И гласът! Най-важното! Господи, как забравих! Гласът беше неговият глас. (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Пред твоите аргументи човек наистина може да остане с отворена уста. (кратко мълчание) Ти заяви преди малко, че Назарянинът ти бил казал, че ще възкръсне...

2. СВИДЕТЕЛ

Кой?

ОБВИНИТЕЛ

Назарянинът. Исус.

2. СВИДЕТЕЛ

Защо го наричаш назарянин?

ОБВИНИТЕЛ

Защото е роден в Назарет.

2. СВИДЕТЕЛ

Така ли? Не може да бъде. (кратко мълчание) Той не може да бъде роден никъде, защото е от всякъде. (кратко мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

И така ти заяви, че той лично ти казал, че ще възкръсне на третия ден след смъртта си. Правилно ли съм разбрал?

2. СВИДЕТЕЛ

Правилно. Да. Така ми каза.

ОБВИНИТЕЛ

И ти отиде да помажеш тялото му на третия ден, нали?

2. СВИДЕТЕЛ

Заедно с другата Мария.

ОБВИНИТЕЛ

Ти вярваш ли на Исус?

2. СВИДЕТЕЛ

Аз? Разбира се. Всичко, каквото е казал, е вярно като морето.

ОБВИНИТЕЛ

Именно като морето. Слушай сега внимателно! Щом си знаела, че ще възкръсне на третия ден, какъв смисъл е имало да носиш миро, за да помазваш мъртвото му тяло, и то именно на третия ден?

2. СВИДЕТЕЛ

Такъв е обичаят...

ОБВИНИТЕЛ

Такъв е обичаят за мъртвите. Но ти твърдиш, че си знаела, че ще възкръсне. И въпреки това си отишла да помажеш мъртвеца. Или си знаела, че ще възкръсне и не е имало нужда да го помазваш, или не си знаела, или не си му повярвала - и тогава с право си отишла с миро. Това е очевидно.

(мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Другата Мария каза, че... трябва да изпълним обичая.

ОБВИНИТЕЛ

За мъртвите. Но ти си знаела, че ще възкръсне, нали?

2. СВИДЕТЕЛ

Да, знаех.

ОБВИНИТЕЛ

Тогава?

2. СВИДЕТЕЛ

Другата Мария не знаеше...

ОБВИНИТЕЛ

Нали каза, че всичките му близки са знаели?

2. СВИДЕТЕЛ

Да, и тя знаеше... Може би не е вярвала. А аз вярвах.

ОБВИНИТЕЛ

И въпреки това си отишла с миро? (мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Въпреки това отидох...

ОБВИНИТЕЛ

Защо? (мълчание) Не знаеш какво да отговориш, ясно. (кратко мълчание) Ти каза, че сте занесли скъпоценно миро. Така ли беше?

2. СВИДЕТЕЛ

Да. Най-скъпото. Ливанско миро.

ОБВИНИТЕЛ

Така. Вие, неговите ученици сте бедни хора. Откъде взехте толкова пари, за да купите най-скъпоценното миро? Кой го купи? (кратко мълчание) Или ви го е дал някой негов богат таен следовник?

2. СВИДЕТЕЛ

Не. Аз го купих.

ОБВИНИТЕЛ

Откъде взе пари? (мълчание) Откъде? Отговори!

2. СВИДЕТЕЛ

Отидох и легнах с един много богат човек.

СЪДИЯ

Какво говориш, Мария. Нали той ти е простил и си се очистила от греха? Това е ужасно! Ти си паднала пак.

2. СВИДЕТЕЛ

Отидох заради него. Това не е грях. За него трябваше да купя най-скъпоценното миро.

ОБВИНИТЕЛ

Защо, щом си знаела, че ще възкръсне? (мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Нали ви казах? Аз знаех, но тялото ми не знаеше. Ти ме изваждаш от пътя на моята истина и ме правиш да се лутам в мрак, безпомощна като дете. Тялото ми и ума ми правиш безпомощни. (кратко мълчание) Но мене не. Моята истина си има свой ум и той е толкова по-върховен и блестящ от твоя, колкото е слънцето от луната.

(мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Нямам други въпроси.

СЪДИЯ

Защитникът?

2. СВИДЕТЕЛ

Още ли ще ме мъчите?

ЗАЩИТНИК

Не, аз няма да те мъча. Напротив. (кратко мълчание) През цялото време се стараех да те разбера. И, струва ми се, че те разбрах. Затова искам не да те разпитвам, а да си поговорим!

2. СВИДЕТЕЛ

Какво си разбрал?

ЗАЩИТНИК

Разбрах твоя начин на мислене. Човек трябва съвсем да не познава психологията на жената, за да не схване как мислиш и как чувстваш ти. (кратко мълчание) Да-да. Нека вземем например историята с това прочуто миро. Преди малко тук се каза така: ако си знаела, че Исус ще възкръсне, не с било нужно да носиш миро, при това купено с цената на грях. Следователно ти не си вярвала, че твоят учител ще възкръсне, (кратко мълчание) Но по този строго логичен начин може да разсъждава един студен, философски ум. (кратко мълчание) Ти си вярвала, че Исус ще възкръсне, по-скоро искала си да вярваш със сърцето и душата си, защото си го обичала. Но ти си умна жена. Знаеш също така, че да възкръсне мъртвец е невероятно чудо. Чакай! Нека свърша. И макар, че сърцето ти е вярвало напълно, умът ти се е съмнявал. Ти си потиснала гласа му, защото страстно си искала да вярваш. А все пак умът ти е нашепвал съмненията си. Затова, когато си отивала към гроба, си плакала и треперила. Очаквала си да намериш учителя възкръснал, въпреки доводите на разума. (кратко мълчание) При това до тебе е била и другата Мария, която не е вярвала във възкресението, защото изглежда, че е разумна жена. Тя именно, както казваш, ти напомнила, че трябва да помажете тялото на мъртвеца. Навярно пак тя ти е казала, че трябва да се купи миро. И ти си го купила. (кратко мълчание) Съгласен съм, да, с цената на грях. Ти си се осъдила, извършила си съзнателно грях в името на любовта, (кратко мълчание) Грях ли? От гледна точка на обикновения морал, грях. Но от гледна точка на една страстно, отчаяно любяща жена, това е само велика жертва, с която си показала колко много си го обичала. Затова казах, че не е грях, а жертва. (мълчание) Ето това раздвоение у тебе между сърце и ум, между вяра и съмнение, особено като се вземе под внимание твоя характер, склонен към екзалтация, ми обяснява привидната нелогичност на думите ти. (кратко мълчание) Право ли е това, което говоря?

2. СВИДЕТЕЛ

Не те разбрах... може би... може би е право...

ЗАЩИТНИК

Така. Виждаш, че нямам намерение да те обвинявам, нито да те измъчвам, а да те обясня на самата тебе - и на някои други, разбира се. Именно затова бих искал да си поговорим за някои неща, приятелски, от сърце. Съгласна ли си?

2. СВИДЕТЕЛ

Може би...

ЗАЩИТНИК

Ние казахме, че да възкръсне човек е велико чудо, добре, съгласен съм - невероятно чудо. Ти пък твърдиш, че си била почти свидетелка на такова чудо. Да предположим, че това е вярно. А замислила ли си се защо е необходимо, кому е нужно такова чудо?

2. СВИДЕТЕЛ

Не те разбирам...

ЗАЩИТНИК

Ще говоря съвсем ясно. (кратко мълчание) Ти каза преди малко, че ти - и хората - си била стигнала до там, че когато си усещала нужда да обичаш, могла си да обичаш само животните. Правилно ли повтарям думите ти?

2. СВИДЕТЕЛ

Правилно. Само че...

ЗАЩИТНИК

Почакай да свърша. Ти искаш да кажеш, че хората са станали толкова зли, егоисти и жестоки един спрямо друг, че рискували да се превърнат в животни, в зверове, нали?

2. СВИДЕТЕЛ

Исках да кажа... това, което казах...

ЗАЩИТНИК

Именно това. И Исус се явил, за да покаже, че човек може да бъде добър, да обича хората, дори да пожертва живота си за тях. (кратко мълчание) Това беше мисълта ти. (кратко мълчание) Но кажи ми сега, ако неговият живот е бил полезен в това отношение за хората, за обществото, каква полза за тях, ако възкръсне? Той е донесъл на хората великите слова любов и мир. Хората не го разбраха и го убиха. Прекрасно. Той дава пример на върховна саможертва, за да покаже, че учението му не е отвлечена философия, а живо дело. Чудесно. Защо обаче трябва да възкръсне? Тогава неговата саможертва изгубва смисъл, разбираш ли? Много лесно е да приемеш смъртта за хората, когато знаеш, че на третия ден, или там на десетия, все едно, ще възкръснеш, и то за вечен живот? Как мислиш?

(мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Може би с възкресението си искаше да покаже, че е свободен дори да възкръсне. Всеки човек... Не знам. Това го измислих сега, може да не е истина. (кратко мълчание) Вие всички така ме извадихте от светлината на моята истина...

ЗАЩИТНИК

Напротив, напротив. Това, което казваш, има смисъл. Друг е въпросът дали хората имат нужда от такава абсолютна свобода и дали тя е полезна. Защото ако всички знаят, че могат да възкръснат, тоест, че са безсмъртни, тоест, че са напълно свободни, тогава всеки ще върши каквото си иска. Някои - добро, други - престъпления. Не е ли така?

2. СВИДЕТЕЛ

Когато знам, че съм безсмъртна, ставам напълно свободна вътре в мене, познавам закона на безсмъртието и никога не мога да извърша престъпление спрямо този закон.

ЗАЩИТНИК

Да, но този закон, твоят вътрешен закон...

2. СВИДЕТЕЛ

Не моят закон! Законът на безсмъртието! Законът, чрез който ще възкръсна!

ЗАЩИТНИК

Все едно. Този закон отговаря ли на човешките закони?

2. СВИДЕТЕЛ

Та той е единственият човешки закон!

ЗАЩИТНИК

Думите имат различен смисъл за различните хора. (кратко мълчание) И все пак нека се върнем на въпроса: с възкресението си твоят учител не обезценява ли своята жертва? И не е ли по-добре да приемем, че не е възкръснал, за да възвеличим жертвата му? Да се откажем от вярата, че е бог или там син божи и да го издигнем във висините като най-върховния човек? (мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

Ти си хитър. Ти си като онзи там, само че си много по-хитър, (кратко мълчание) Ами надеждата? Върховният човек, който е умрял със смъртта на хората, може ли да им я даде? И не знаеш ли, че е много по-лесно да умреш за хората, отколкото да възкръснеш за тях?

ЗАЩИТНИК

А не ти ли се струва, че онзи, който умре за хората, те така или иначе го възкресяват?

2. СВИДЕТЕЛ

О, хитрец! (кратко мълчание) Не, сбърках. Ти не си хитрец. Ти просто правиш от незнанието си знание и от неверието си вяра. (кратко мълчание) Значи все пак си хитрец! Искаш да замениш безсмъртието с вярата в безсмъртието. (кратко мълчание)

ЗАЩИТНИК

Да можех поне това да направя... (мълчание) Нямам други въпроси.

СЪДИЯ

Можеш да си отидеш, Мария. (кратко мълчание) Не, чакай! Върни се! (кратко мълчание) Искам да ти задам един последен въпрос. Не като съдия, като човек, като приятел. Само моля ти се, умолявам, те, отговори ми истината! (кратко мълчание) Ти наистина, наистина ли си напълно убедена и с душата, и със сърцето си, и с тялото си, че онзи човек не беше градинар, а Исус? (дълго мълчание)

2. СВИДЕТЕЛ

... Но има страшни мигове, особено нощем...

(мълчание)

СЪДИЯ

Отивай си! И не се вестявай повече пред очите ми.

(мълчание)

ЗАЩИТНИК

Почитаемият съдия е уморен. Да отложим делото за утре?

СЪДИЯ

Не, ще разпитаме и последния свидетел. (кратко мълчание) Да влезе последният свидетел. (кратко мълчание) Приближи се! Кой си, как се казваш, къде работиш?

3. СВИДЕТЕЛ

Селяни сме.

СЪДИЯ

Името ти?

3. СВИДЕТЕЛ

Ех, господарю, такива като мене имат имена само за равните си. За господарите сме селяци. (кратко мълчание) Тома се казвам.

СЪДИЯ

Закълни се, Тома, в живота си, че ще говориш пред съда само истината.

3. СВИДЕТЕЛ

Че за какво ще ме съдите?

СЪДИЯ

Засега само ще те поразпитаме. Закълни се!

3. СВИДЕТЕЛ

Че да се закълна. Заклевам се!

СЪДИЯ

Ти си разказвал навсякъде, че си видял Исус, след като бил възкръснал. Вярно ли е това?

3. СВИДЕТЕЛ

Кое? Че съм разказвал ли?

СЪДИЯ

Не, че си го видял.

(кратко мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Ти ми рече да се закълна да говоря истината. Заклех се. Сега искам да те попитам, господарю, коя истина да говоря - тази, дето искаш да я чуеш ти, или онази, която си знам аз.

СЪДИЯ

Може да искам да чуя тъкмо онази, които ти си знаеш. Може би тя е и моята истина.

3. СВИДЕТЕЛ

За всеки случай кажи коя истина да говоря, да не сбъркам нещо.

СЪДИЯ

Искам да разкажеш всичко така, както е било, и ти се кълна, че нищо лошо няма да ти се случи.

3. СВИДЕТЕЛ

Е, щом разменихме клетви, тогава навярно тъй трябва. (кратко мълчание) Пък и какво да ми се случи? От сегашното по-лошо... Искам да кажа от доскорошното...

СЪДИЯ

Не усуквай вече. Говори. (кратко мълчание) Колко си годишен?

3. СВИДЕТЕЛ

Не съм много стар. Дето изглеждам по-дърт, туй е от слънцето и от земята. Баща ми и майка ми са живи. Те казват, че съм се родил в годината, когато се възцарил цар Тиберий.

 

СЪДИЯ

Значи си на тридесет и пет години. От кое село си?

3. СВИДЕТЕЛ

Ние сме от Емаус. На три часа път от столицата, към реката. Всяка неделя идваме в града за пазара. Продаваме туй-онуй.

СЪДИЯ

И какво се случило значи миналата неделя?

(кратко мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Абе тя се случи една, не е за разправяне...

ОБВИНИТЕЛ

Не е, но ти си я разправял сто пъти!

3. СВИДЕТЕЛ

Че и на тебе да беше се случило такова чудо, и ти щеше да го разправяш.

СЪДИЯ

Какво чудо?

3. СВИДЕТЕЛ

Ти нали знаеш. Яви ни се оня, разпнатият.

СЪДИЯ

Как ти се яви? Като дух?

3. СВИДЕТЕЛ

Ами, като дух! Ей тъй, като тебе и мене.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

По-добре разкажи всичко отначало.

3. СВИДЕТЕЛ

Нали ти рекох, че ходиме всяка неделя в града на пазар. Продадем туй-онуй, купиме каквото ни трябва. То какво ли ще купиш с нашите пари, ама за малко сол...

СЪДИЯ

Остави това. То не е важно. Разказвай за чудото.

3. СВИДЕТЕЛ

Че то май да си купим всичко, каквото ни трябва, не е по-малко чудо. (кратко мълчание) Още щом пристигнахме, гледаме целият пазар жужука като рояк оси. Подадохме ухо, поразпитахме и научихме новината. Онзи, пророкът, го осъдили, разпънали го в петък, умрял, погребали го. А тая нощ бил възкръснал. Бре! Кой ви каза, как така, смаях се. Отишла, кай, рано-рано една жена...

СЪДИЯ

Две жени.

3. СВИДЕТЕЛ

Аз чух за една, Мария. Та тръгнала тя да иде на гроба. Пък пророка го погребал един голям богаташ, Йосиф, в своя гроб, дето го бил приготвил за себе си, в скала изсечен като пещера. Те, богатите, и за смъртта си се приготвят удобно. Виж, нас, селяците прости, захвърлят ни в някоя яма, гний си там на свобода... (кратко мълчание) Значи този Йосиф му имал голямо уважение на пророка.

ЗАЩИТНИК

Ти ли казваш това?

3. СВИДЕТЕЛ

Ами, аз! Целият пазар така говореше...

СЪДИЯ

После?

3. СВИДЕТЕЛ

После, какво. А, да. Та тръгнала тая Мария за гроба, да помаже тялото. Пък тя по-рано била от ония момичета, дето ходят с мъже за пари.

СЪДИЯ

Ти откъде знаеш?

3. СВИДЕТЕЛ

Хората разправяха. Все с богати ходела. Добре, ама веднъж видяла новия пророк, какво й казал, какво не, разбрала, че живее грешно, тръгнала с него, като слугиня му станала. (кратко мълчание) Ама да не помислите, че той с нея нещо такова. А, не. Той беше пророк, божи човек. Божиите хора с такива работи не се занимават.

СЪДИЯ

Защо? Той е бил млад, здрав човек.

3. СВИДЕТЕЛ

Ти не си нашенец, не ги разбираш тукашните работи. Нашите пророци всякога са били така: щом бог заговори през, устата им, забравят земните работи. Нито работят, нито с булки ходят, нито имот събират. Не знам защо, ама така е. Може би ако бяха като нас, бог нямаше да може да говори чрез тях.

ОБВИНИТЕЛ

Да, но ядат. И се обличат.

3. СВИДЕТЕЛ

Каквото им дават хората.

ОБВИНИТЕЛ

Значи живеят на чужд гръб.

3. СВИДЕТЕЛ

И ти не ги разбираш нашите работи. Та мигар божията дума се откупува с парче хляб или една дреха.

СЪДИЯ

Добре, добре, не философствай. Разправяй по-нататък.

3. СВИДЕТЕЛ

Докъде бях стигнал?

СЪДИЯ

Каза, че Мария отишла на гроба.

3. СВИДЕТЕЛ

А, тъй. И какво да види. Камъкът от входа на пещерата свален, а тялото на пророка го няма вътре. Пък камъкът бил тежък, десет души роби не могли да го поместят. Къде ти десет! Един роб на Йосиф разправял, че двайсет силни мъжаги едва смогнали да го наместят на отвора на пещерата! После ги почерпили по едно вино (кратко мълчание) Уплашила се тая Мария, помислила, че синедрионът е изпратил хора да откраднат пророка, за да не възкръсне. Защото забравих да ви река, че той, пророкът де, бил казал на учениците си, че щял да възкръсне. Пък синедрионът се уплашил да не възкръсне, както бил пророкувал, и тогава сичките хора ще повярват, че е божи син. (кратко мълчание) Туй го разправяла Мария... Тъй... Пък като излязла от пещерата...

ОБВИНИТЕЛ

Значи синедрионът е вярвал, че някой може да възкръсне!

3. СВИДЕТЕЛ

Не знам. Каквото чух, това ви разправям.

СЪДИЯ

Продължавай! После ще му задавате въпроси.

3. СВИДЕТЕЛ

Та като излязла от пещерата, изведнъж вижда един човек. Добре, ама тя плачела и не могла да го разгледа добре, та го помислила за един градинар на Йосиф. И го попитала дали не знае какво е станало с тялото на пророка. А човекът й рекъл: Я ме погледни по-добре, Марио. И изведнъж тя видяла, че около човека се появила силна светлина и лицето му станало като слънце. И тя го познала, и коленичила на земята. А той й рекъл, че скоро ще се яви на учениците си, за да им каже цялото си учение... Защото докато бил жив, не могъл всичко да им каже.

СЪДИЯ

Защо?

3. СВИДЕТЕЛ

Е, защо? Друго е това, дето го знаеш, докато си жив, а друго - като минеш през смъртта и възкръснеш. Тогава вече всичко знаеш. (кратко мълчание) Аз тъй си мисля. (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Какво станало после?

3. СВИДЕТЕЛ

После човекът се издигнал ей тъй във въздуха и се изгубил, (мълчание) Такива работи приказваха на пазаря. (мълчание) По-късно пък се разнесе мълва, че всичко това било лъжа, пусната от учениците на пророка, за да повярва народът, че бил син божи. Те, учениците, го били откраднали, а после пуснали оная приказка. Войниците, дето пазели гроба, разказвали, че някой си човек ги омаял с вино и като заспали, ония задигнали тялото.

СЪДИЯ

А хората на пазара какво вярваха?

3. СВИДЕТЕЛ

Различно. Едни вярваха на думите на Мария, други - на войниците.

СЪДИЯ

А ти какво вярваше?

3. СВИДЕТЕЛ

Аз съм прост човек, ама обичам да си мисля със своя ум. Виках си, де се е чуло и видяло умрял човек да оживее? Преди няколко години, пак на един пазарен ден, бяха разпнали един разбойник, та ходихме да гледаме. На ръцете гвоздеи, на краката гвоздеи, пък войниците го бодяха с копията по корема и гърдите да умре по-скоро, че и на тях им бе омръзнало да стоят на жегата. Ви човекът, ви, пък току клюмна. Подържаха го още бая време на кръста, мушиха го, не мърда. Умрял. (кратко мълчание) И с Исус така са направили. Значи е бил умрял. Е, умрял човек, с толкова рани, как така ще оживее? Не е за вярване тая работа. Така си мислех на пазара.

СЪДИЯ

Според вашата религия, всички мъртви ще възкръснат един ден.

3. СВИДЕТЕЛ

Да, ама това ще стане кой знае кога. И тогава вече ще възкръснем с божията воля. То е друга работа. Тогава вече няма да важат законите на природата, а божията воля. Бог е всемогъщ, всичко може.

СЪДИЯ

Всемогъщ ли е? Чакай тогава да те попитам нещо. Щом бог може всичко, може ли да направи един камък толкова голям и тежък, че да не може той сам да го вдигне? (мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Хе-хей! Умен човек си бил. Добре си го измислил. А кажа, че може да направи такъв камък, значи - не може да го дигне, значи не е всемогъщ! А не може ли да го направи, значи, пак не е. Хитра работа.

СЪДИЯ

Този въпрос не съм измислил аз, а друг, умен човек. Все едно. А ти какво ще отговориш?

3. СВИДЕТЕЛ

Какво ще отговоря ли? (мълчание) Това е казано според човешки ум и е мерено с човешка сила. Пък бог е друга работа. Нито умът му е човешки, нито силата.

СЪДИЯ

По-големи?

3. СВИДЕТЕЛ

Не, не по-големи. Съвсем други са. Не знам как да ти кажа. То и аз не го разбирам май добре. Знам си го, ама не мога да ти го обясня. Ама така си е, както ти рекох. (мълчание)

СЪДИЯ

Значи ти си сигурен, че има бог и че е всемогъщ. Е, тогава защо не си повярвал, че е възкресил сина си?

3. СВИДЕТЕЛ

Нали ти рекох? Размислих си с моя прост, човешки ум, който ми казва, че умрял човек не може да възкръсне. Добре, като се случи отпосле онази работа...

СЪДИЯ

Коя работа?

3. СВИДЕТЕЛ

Знаеш коя. Тази, за която почна да ме разпитваш, пък после и твоят ум все бяга по други пътеки, иска да надзърне и оттук и оттам.

ОБВИНИТЕЛ

Я внимавай, селянино! Със съдия разговаряш!

3. СВИДЕТЕЛ

Прощавай, господарю! (кратко мълчание) Ние, простаците, сме като вола. Оставиш ли го на воля и той ту спре, ту кривне настрани. Пък като го боднеш с остена, ходи си право по пътя, че и подтичва даже. Та прощавай.

СЪДИЯ

Нищо. Разкажи сега какво и как се случи. Чакай. Защо винаги казваш не "аз", а "ние", като царете?

3. СВИДЕТЕЛ

Царската работа е друга. Те викат "ние" защото зад гърба им е цялата царщина, всички войски и всички роби. Пък ние, селяните, викаме "ние", защото ако кажа "аз", съм нищо. Пък като река "ние", някак кураж добивам. Не съм сам. Затова.

СЪДИЯ

Добре. Разказвай по-нататък.

3. СВИДЕТЕЛ

Нейсе. (кратко мълчание) Продадохме значи каквото бяхме донесли, купихме, каквото си бяхме наумили да купим, и си тръгнахме за село. Вървим ние, приказваме за туй-онуй. Бях продал на пазара един мех хубав зехтин, пък си виках, дали не ме излъга оня търговец. Та за цените говорим, за пазара, ама умът ми се в оная работа: дали наистина е възкръснал пророкът, или тая приказка бе лъжа. И хем умът ми вика - не може да бъде, хем пък сърцето ми трепка-трепка, като си помисля, че може и да е възкръснал.

СЪДИЯ

Защо пък толкова си се радвал? Да не си възкръснал ти?

3. СВИДЕТЕЛ

Не аз, сърцето ми. (мълчание) Че как няма да се радва, господарю? Какъв е нашият живот? Бъхтиш се от зори до вечер, потиш се под слънцето, та ризата изгнива на гърба ти. И за какво? За единият залък хляб, дето и него го нямаш секи ден. Този живот е сладък за богатите. За нас е пъкъл. И току се изтърколят годините, превиеш се и някой ден опънеш краката. И какво си разбрал от живота? Защо си живял? За мъка, като добиче. (мълчание) Виж, да знам, че бог не ме е забравил, че и аз ще възкръсна някой ден, ама не като дух, ами с тялото си и ще се радвам на хубав живот в градината на рая, тогава е друга работа. Тогава ще си викам, ех, поизмъчи се петдесетина години, ама после цяла вечност - кеф. Нито ще ореш, нито ще копаеш, а ще имаш всичко. (мълчание) Та затова се радваше сърцето ми. (мълчание) Пък ако щеш да знаеш, има и друго. Аз като се уверя чрез възкресението на пророка и в моето възкресение, може и да не бъда вече такъв вол. (кратко мълчание) Какво ще ми направят? Да ме убият? Че нали ще възкръсна, все ми е едно! Тогава и аз може да си кажа приказката в тоя живот...

ОБВИНИТЕЛ

Моля почитаемия съдия да запомни това!

СЪДИЯ

Добре, добре... (кратко мълчание) Ти пак се увлече. Нали трябваше да разкажеш пред съда какво се е случило на пътя за селото?

3. СВИДЕТЕЛ

Тъй, вярно. Прощавай! (кратко мълчание) Та вървим си ние по пътя. Слънцето преваля, подухваше от лозята ветрец, приятно беше. Вървим, бяхме бая хора, може и десетина, и току-виж някой заговори за възкресението на пророка. По пътя настигнахме и други селяни, разправихме им новината и те, нали са прости като нас, зеха да се двоумят. Един вика, то такива приказки лесно се приказват, ами я да го видя аз, ако е възкръснал, да дойде ей тука, пред нас, да се покаже, та тогава да повярвам! Пък друг му рече, той, божият син, де си няма друга работа, ами на такива простаци ще се показва! Че защо, вика трети, нали с него се влачеха се такива като нас, занаятчии, рибари, що на тях ще се покаже, пък на нас не? (кратко мълчание) Пък аз си вървя, слънцето свети меко, небето чисто и сърцето ми така - трепти-трепти, кой знае защо. Слушам ги, майтапя се, пък ми е радостно. (мълчание) По едно време някакъв човек тръгна редом с мене и ми вика, бай тоя, за какво говорят тия хора? Аз както вървях, погледнах го, млад беше, ама не можах да го огледам добре, че слънцето бе зад него. Разправям му тъй и тъй, какво се е случило, какво сме чули в града. Вървим и му разправям. Като свърших, той вика, ами ти, кай, виждал ли си го тоя пророк?

СЪДИЯ

Ти беше ли го виждал?

3. СВИДЕТЕЛ

Как не. Няколко пъти го бях виждал. Веднъж, бая време има от тогава, мина през нашето село. Вървеше с десетина души мъже, после разбрахме, че му били ученици, се с него ходели. Спряха се на площада в къщата на Рут. Тя е вдовица и държи в къщата си вино, суха риба, маслини, козе сирене, та като минат пътници, все при нея се отбиват, да похапнат, да пийнат по едно вино. Пък и ние, завъди ли ни се някоя излишна пара, там се отбиваме... Та тогава се разчу из село, че дошъл някакъв нов пророк и цяло село се събра на площада, да го види и чуе. Той излезе, но не рачи да ни говори. Заминаха си по пътя. (кратко мълчание) Други път тръгнах при рибарите да купя някоя риба, че ни бе омръзнало да ядем се трева варена и маслини. Край езерото, гледам, се събрал много народ, а той бе застанал по средата и говореше. Промуших се между хората, седнах по-отпред, да го чуя. (кратко мълчание) Хубаво говореше. Напълни ми душата.

СЪДИЯ

За какво говореше?

3. СВИДЕТЕЛ

Не помня вече. Разказваше за небесното царство, за рая и кой ще го наследи. Казваше нещо, че по-лесно камила ще мине през уши на игла, отколкото богат да влезе в рая. И други работи говореше. Притчи бяха, та не ги разбирах много. Пък гласът му беше много сладък. Силен глас, хубав, да ти е драго да го слушаш.

ОБДИНИТЕЛ

Моля почитаемият съдия да си отбележи както единствено е запомнил свидетелят от думите на Назарянина!

СЪДИЯ

Знам. Какво стана после?

3. СВИДЕТЕЛ

Та му викам на оня човек, как не, виждал съм го и съм го слушал. Пък оня човек вика, ами ако е възкръснал и го видиш, дали ще го познаеш? Мене ме бодна нещо, може и да съм се поуплашил, ама не се издадох. Че как не ще го позная, викам, само че не ми се вярва да е възкръснал, пък и да е, та на нас ли ще се покаже? Ами на кого, вика оня. Ами, казвам, на книжниците, на синедриона, дето не са вярвали, че е син божи, и са го убили, на тях ще се покаже, да ги засрами. Пък човекът се понасмя и рече, че той ако се покаже, тъкмо на такъв като тебе ще го стори, за да повярваш напълно и да се спасиш. Защото, вика, ти сега хем вярваш, хем не вярваш. Така ли е? Тъй е, викам. Пък той, вика оня, е дошъл на тоя свят не да спасява силните и богатите, ами бедните, слабите, онеправданите. (кратко мълчание) Пък аз се почудих, откъде-накъде тоя селянин да знае толкова за учението на пророка и го питам: Ти, викам, да не си му ученик? А той пак са засмя и рече: не, не съм, ама знам какво учи. (кратко мълчание) И така, вървим и си приказваме. Разпита ме от кое село съм, жена и деца имам ли, труден ли е животът, какво съм продал на пазаря. Казах му всичко, както си е. И така, с приказки, стигнахме до нашето село. И понеже се посприятелихме с оня човек, аз му рекох, ела да се почерпим по едно вино. Тука има една жена, държи хубаво вино, слага му борова смола да не се вкисва, та мирише на планина и на слънце. И човекът се съгласи. (кратко мълчание) Да разправям ли още?

СЪДИЯ

Разбира се. Нали за това сме те повикали.

3. СВИДЕТЕЛ

Умълчахте се нещо, та си рекох да не би да го проточих много. Те нашите приказки като пътищата дълги, (мълчание) Та влязохме в къщата на Рут. А ние с човека бяхме поизостанали по пътя, заварихме другите вече насядали около масата. Рут има дълга маса, дървена, със скамейки, на нея сядат всички, като дойдат. Седнахме и ние, а селяните питат, ами тоя приятел откъде е? За човека, де. Аз, вика оня, съм отдалече. От Галилея съм. Е, провикна се един, ваш земляк се прочу тия дни, и вие да извадите най-сетне пророк, та да се прославите край него. Пък да ви кажа, ние галилеяните малко на подбив ги вземаме, глуповати са, не им сече бързо ума. Иначе са работливи, добри са, ама в ума са слабовати. Позасмяхме се всички. И човекът се засмя и дума, то всякакви хора има навсякъде, ама май сте прави. У нас, кай, и да се е родил пророк, няма да го признаем, боим се да не ни се смеят хората, затова. Иначе пак стана дума за разпънатия. Човекът пак почна да подпитва кой какво мисли за възкресението и току един комшия, до мене беше седнал, се навежда и ми шепне, абе тоя синковец, кай, да не е пратен я от синедриона, я от римляните да ни изпита, че да си загазим нещо. Аз, кай, ще се махам, че както виждам, виното поразвързва езиците. Същото ще да е пошепнал и на другите. Гледам нашите един по един се измъкнаха.

СЪДИЯ

А ти остана. Защо остана?

3. СВИДЕТЕЛ

Какво да правя? Тоя човек аз го бях поканил да го почерпя, не идеше да го оставя. И така останахме само ние двамата с него, и Рут, жената, дето държи виното. Едва сега забелязах, че тя както шета, все очите й в човека. (мълчание)

СЪДИЯ

Защо млъкна?

3. СВИДЕТЕЛ

Ех, сега иде най-мъчното. Не знам как да ви го разправя.

СЪДИЯ

Както е било! Нали разменихме клетви? Ти да говориш истината, аз да не те наказвам за нея.

3. СВИДЕТЕЛ

Истината, казваш, (кратко мълчание) Каква е истината... (кратко мълчание) Както и да е... Та като останахме сами, човекът попита, защо, кай, си отидоха всички на бърза ръка? Те май ме взеха за шпионин. Не знам, викам, може да са те взели. Такова време е дошло, хората и на себе си вяра нямат. Ами ти, кай, защо си не отиде? Тебе не те ли е страх? Аз, викам, не ме е страх. Познавам аз хората, ти си добър човек. Личи си и по гласа, и по очите ти, от пръв поглед те разбрах. На, викам, и оня, разпнатия, още първия път като го видях, рекох си, добър човек е, свят човек (кратко мълчание) А оня ме погледна меко-меко, като зехтин на рана, усмихна се и рече тихо: ти, кай, каза, че ако го видиш, ще го познаеш. Я ме погледни добре. Погледнах го аз, срещу мене седеше. (кратко мълчание) И изведнъж лицето му просветля-просветля. (кратко мълчание) Пък в стаята беше здрачено, защото слънцето залязваше. Та ви казвам, просветна лицето му, една мека светлина изгря около главата му, а очите му ме гледат светли като ангелски, (мълчание) Замая ми се умът. Той! Същинският! Как да го не позная досега? И ме обзе страх велик и трепет, а сърцето ми ей така подскача. Аз съм се схванал, само седях и го гледам, (кратко мълчание) Пък жената, Рут, както стоеше настрани, изведнъж извика "Господи!" и се хвърли на колене пред него. (мълчание) Тя ни е хубавица, Рут. Нашите жени от малки тръгват по къра, слънцето ги изсушава, та се състаряват бързо. Пък Рут защото си седи вкъщи, нали такава й е работата, е бяла и хубава. (кратко мълчание) А човекът й рече, недей да коленичиш, аз не съм идол. Стани, кай, жено, и се радвай, защото първа ме позна. Блажени сте и двамата, че се удостоихте на вас най-напред да се явя, та да повярвате в мене. Но дваж по-блажени ще бъдат, кай, тези, които повярват, че съм възкръснал, без да са ме видели. Пък жената стана и рече, Господи, нека да доведа децата си да ги благословиш. Той се усмихна и рече, доведи ги.

ОБВИНИТЕЛ

Той каза ли нещо, когато жената го нарече "Господи"?

3. СВИДЕТЕЛ

Ами нали щом е възкръснал, значи е господ.

СЪДИЯ

После ще го разпитвате. Продължавай.

3. СВИДЕТЕЛ

Та доведе тя децата си, двечки й са, момиче и момченце, мънички са. Тя ги бута към човека, а те се дърпат. Може от светлината му да се уплашиха. Малкото се разрева, а човекът го хвана за ръчичка, притегли го до себе си и то млъкна. Подложи тогава ръце на главите на двете и рече: благославям ви във вяра и в надежда и в любов. (кратко мълчание) Пък аз, седя, гледам го и си мисля, викам си, абе, простако селски, кога ще ти се случи други път да видиш човек, възкръснал от мъртвите, пък и син божи отгоре на всичко! Защо не го поразпиташ, да знаеш? Та заговорих аз и му рекох, Господи, викам, как така възкръсна? Мъртво тяло може ли да оживее? Такова нещо нито се е чуло, нито видяло. Пък той ме погледна, така някак учудено ми се стори и вика, ама ти още ли не вярваш? Не че не вярвам, викам, ти не се сърди, ама де да знам. Аз така си мисля, че по-лесно ще повярват, че си възкръснал онези, които не са те видели, отколкото ние, които те видяхме. А той се засмя и ми обърна дланите си. (кратко мълчание) И видях на дланите му раните от гвоздеите, позараснали бяха, но още си бяха влажни. Сега вярваш ли, вика, неверни Тома? Откъде ли ми знае името, мисля си. Освен ако го е чул от някой земляк, като пиехме заедно. Ей, Господи, викам, вярвам. Ама, казвам, сега, като възкръсна и знаем, че има възкресение, ще се промени ли нещо живота ни? Щом, вика, знаеш, че и ти ще възкръснеш, няма ли да ти е по-лесно да изтърпиш мъки и неволи, като знаеш, че те очаква възкресение и рай? То е тъй, викам, ама не беше зле и тоя живот да се попромени малко. Защото, викам, господарите и силните, като знаят сега, че всички ще възкръснем и ще бъдем съдени според делата си, и че може да ги осъдят за пъкъла, дали няма да рекат да обърнат работите, та и ние, бедните, да поотдъхнем малко? Пък той ме слуша, слуша, и наведе глава и рече тихичко: аз, вика, не съм дошъл да донеса на света мир, а меч. И помрачня някак. После се надигна. Да вървя, вика, че имам още много дела да извърша, преди да отида при отца си. Пък Рут взе да го моли, недей, казва, си отива като бог, да не се уплашат децата. А той пак се усмихна и погали децата по бузките и си излезе тихичко. Останахме двамата с Рут. Гледаме се и мълчим. Като замаяни стоим. Изведнъж тя се разплака, коленичи и започна да вика, за какво се удостоих с такова чудо, Господи, аз съм грешница. Пък децата взеха да я прегръщат и да я утешават, а аз си излязох, рекох си, нищо, утре ще й се наплатя за виното. (мълчание) Та това беше цялата работа и прощавайте, че я проточих толкова. (мълчание)

СЪДИЯ

И всичко това си разказвал на всички?

3. СВИДЕТЕЛ

Защо? Сбъркал ли съм? Рекох си, нека покрай възкръсналия и аз да се прочуя малко.

СЪДИЯ

Само за това ли?

3. СВИДЕТЕЛ

Е, и за това. Пък и за хората, да имат малко надеждица.

СЪДИЯ

Нямам въпроси към свидетеля.

ОБВИНИТЕЛ

Аз имам. (кратко мълчание) Ти, селянино, каза, че сте вървели дълго време заедно с човека, който се е представил за възкръснал. Къде го видя за пръв път, откъде дойде?

3. СВИДЕТЕЛ

Като дойде до мене, може и половината път до село да бяхме извървели. Толкоз. Помня, бяхме стигнали до портокаловата градина на първосвещеника Кайаф, сигур го знаеш. Оттам до село повечето заедно вървяхме. Пък откъде е дошъл - не знам. Може да е седял край пътя, пък като е чул глъчката, да е искал да види какво става.

ОБВИНИТЕЛ

Така. И разговаряхте около час и половина.

3. СВИДЕТЕЛ

Кажи-речи толкова.

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, че преди това си виждал и чувал Исуса няколко пъти. Дори гласът му ти харесвал много. Така ли казваш?

3. СВИДЕТЕЛ

Вярно, тъй беше.

ОБВИНИТЕЛ

Щом е така, как е възможно, час и половина да говориш с човека, без да познаеш поне гласа му?

3. СВИДЕТЕЛ

Че не знам... Същият глас ли беше, не беше ли... (кратко мълчание) Абе усетих аз, че в тоя човек има нещо такова, ама де да ми дойде наум, че е той?

ОБВИНИТЕЛ

Напротив. Би трябвало да се сетиш. Сам каза, че по пътя сте говорили за него, даже някой подхвърлил, че може да ви се яви. Значи мисълта ти, вниманието, а изглежда и желанието ти са били насочени към него. При това състояние всеки познат би трябвало да ти се струва, че прилича на него.

3. СВИДЕТЕЛ

Че може и тъй да го вземеш, ама на че не ми дойде наум...

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, че не си разгледал лицето му добре, защото бил пред слънцето. А като влязохте в къщата? И там ли не можа да го разгледаш?

3. СВИДЕТЕЛ

В стаята бе здрачено. Пък и бях свикнал. Вино пиехме...

ОБВИНИТЕЛ

Вино сте пиели. Какво беше това вино?

3. СВИДЕТЕЛ

А, нашата Рут държи в мазето винаги кедрова бъчва със старо вино от ханаанско грозде. Само който не го е опитал, той не е повторил.

ОБВИНИТЕЛ

Добре. И по колко си пийнахте?

3. СВИДЕТЕЛ

От туй вино много не можеш да пиеш, че те омайва. Да сме изпили с човека най-много една ока.

ОБВИНИТЕЛ

Той пиеше ли?

3. СВИДЕТЕЛ

Че пийваше, ала не много...

ОБВИНИТЕЛ

Как мислите? Да изпие човек ока силно вино, дали няма да му се стори, че и той сам е възкръснал? (мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Искаш да речеш, че съм се напил и затуй съм познал в оня човек възкръсналия, тъй ли? (мълчание) Ама не, ами светлината? Нали видях как светна около главата му?

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, че сте седели един срещу друг.

3. СВИДЕТЕЛ

Тъй беше - той откъм стената, аз - откъм вратата, както се слага да седне гостенин.

ОБВИНИТЕЛ

На стената зад него имаше ли нещо? Светлина, факла, борина?

3. СВИДЕТЕЛ

Зад него ли? Прозорче има. Пък и за светилник бе още рано, слънцето залязваше.

ОБВИНИТЕЛ

Откъде знаеш?

3. СВИДЕТЕЛ

Ами през прозорчето се виждаше.

ОБВИНИТЕЛ

Тъкмо така! Значи човекът е седял с глава пред прозорчето, а слънцето се виждало как залязва. Вярвам, че съдията вече е разбрал защо е светнало около главата на оня човек! А ти, селянино, разбра ли? И ти да си седял на онова място, и около твоята глава е щяло да светне.

(мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Брей, виж, това не ми бе дошло наум. Тц-тц-тц... Ама чакай пак. Ами раните на ръцете? Нали ми ги показа?

ОБВИНИТЕЛ

Ти пипна ли ги?

3. СВИДЕТЕЛ

Е, как да ги пипна... Видях ги.

ОБВИНИТЕЛ

Ти виждал ли си някога нещо нарисувано?

3. СВИДЕТЕЛ

Как нарисувано?

ОБВИНИТЕЛ

Така, с боя.

3. СВИДЕТЕЛ

А, с боя... виждал съм...

ОБВИНИТЕЛ

Щом не си пипнал раните, откъде знаеш, че не са били нарисувани? Сам каза, че в стаята било тъмно, а ти си си пийнал.

3. СВИДЕТЕЛ

Ами жената? Рут? Нали и тя го позна?

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза, че Исус се отбивал и друг път при нея. Тя го е виждала значи отблизо, може ли да не е запомнила пророка? А ето, че и тя го познала чак като се стъмнило, и когато сам той бил казал, че е възкръсналият. А всички познаваме лековерието на жените! (кратко мълчание) Сега слушай: ако наистина божият син се яви на хората в човешки образ, как мислиш, кой ще го познае най-напред?

3. СВИДЕТЕЛ

Брей, гледай ти... Какво рече, кой ще го познае най-напред ли? (кратко мълчание) Ако питаш мене, най-добрите, най-безгрешните, най-невинните.

ОБВИНИТЕЛ

Точно така. А кои са най-безгрешни и най-невинни? Не са ли децата?

3. СВИДЕТЕЛ

Е, така си е.

ОБВИНИТЕЛ

Щом е така, защо детето на Рут не го е познало, ами се разплакало и започнало да се дърпа от него? Как мислиш? (мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Та, каиш, може да сме сбъркали, а? (мълчание) Ами тогава кой ще да е бил оня човек? Мигар дяволът?

ОБВИНИТЕЛ

Който вярва в дявола и във възкръсналия вярва!

(мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Ами че кой тогава? Мигар някой от онези, които са му откраднали тялото, се е престорил на него и е тръгнал да лъже хората.

ОБВИНИТЕЛ

Ти каза! (мълчание) Той е бил толкова истинският Исус, колкото си ти...

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Ти, Тома, говори само истината. Не се страхувай, не слушай нищо друго освен гласа на истината в тебе. Аз съм съдията между вас и само аз мога да решавам.

3. СВИДЕТЕЛ

Да ме простиш, господарю, ние сме наплашени хора. За да си нямаме главоболие, съгласяваме се със силните. Пък този господар не ми се закле в нищо...

ОБВИНИТЕЛ

Нямам други въпроси към свидетеля.

СЪДИЯ

Защитникът?

ЗАЩИТНИК

Приближи се, Тома, не се бой. Аз няма да те притискам с въпроси, няма да те обвинявам в нищо. Искам да те разбера, да вникна в мисълта и душата ти. (кратко мълчание) Не знам дали си даваш сметка за това, какво историческо значение имат твоите показания! Да, да, знам какво говоря. Ти си единственият човек, като се изключат някои ученици на Назарянина, които може и да не са обективни, който е видял възкръсналия, разговарял е с него, пипнал е, така да се каже, чудото...

3. СВИДЕТЕЛ

Не съм го пипнал.

ЗАЩИТНИК

Това е казано образно. И така, ти, като най-важният свидетел, трябва, длъжен си, да кажеш всичко така, както е било...

3. СВИДЕТЕЛ

Че аз нали вече ви разправих...

ЗАЩИТНИК

Да. Но когато после те притиснаха с логиката на всекидневния разум, почти отрече всичко. Съгласи се, че може да си се излъгал открай докрай. (кратко мълчание) Но според мене ти се съгласи твърде лесно. Наистина ли, в дълбочината на душата си повярва, че си се излъгал, че човекът, който ти се е представил за възкръсналия Исус, не е бил той?

(кратко мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Де да знам... (кратко мълчание) Досега бях, дето се вика, сто на сто сигурен. Ама този господар тука, като ми обясни това-онова, зех да се колебая. Че пих вино, пих, че прозорецът със слънцето беше зад главата на човека, беше, че детето се дърпаше, дърпаше се, че не му пипнах раните, и това е вярно. Може всичко да ми се е присторило... Човещина. Може сърцето да ме е подмамило. Защото знаеш, понякога умът те лъже, пък понякога сърцето.

ЗАЩИТНИК

А как мислиш, в тоя случай кой ти е казал истината, сърцето или умът? (кратко мълчание) Признай си. Ти и сега си мислиш, че сърцето, нали?

3. СВИДЕТЕЛ

Ами ти да не би пък да вярваш, че съм видял възкръсналия?

ЗАЩИТНИК

Аз искам да разбера ти какво вярваш!

3. СВИДЕТЕЛ

Какво вярвам... Знам ли? (кратко мълчание) Все ми се иска да не съм се излъгал.

ЗАЩИТНИК

Защо?

3. СВИДЕТЕЛ

Как защо! Че нали казахме: друго е като знае човек твърдо, че ще възкръсне. Ама истински, с тялото, та и то да поживее човешки... Друго е то, ако знае човек... Радост ще има и в сърцето му, и на земята. (мълчание)

ЗАЩИТНИК

Я ми кажи, тази жена Рут, къде седеше?

3. СВИДЕТЕЛ

Какво рече? Тя не седеше. Шеташе. Носеше, отнасяше.

ЗАЩИТНИК

Тя пи ли вино?

3. СВИДЕТЕЛ

Тя? Рут никога не пие. Не е тя такава жена, каквато мислиш.

ЗАЩИТНИК

Много добре. Как си обясняваш тогава, че и тя, макар че не е седяла като тебе срещу човека, нито е пила вино, е познала пророка, видяла е и светлината около главата му и раните. Хайде, ти си бил пиян, може да си се излъгал. Ами тя?

3. СВИДЕТЕЛ

Нали рекохте, че жените са по-лековерни...

ЗАЩИТНИК

Тя нали е вдовица? Кой върти цялата търговия, тя ли?

3. СВИДЕТЕЛ

Тя, ами кой.

ЗАЩИТНИК

Една жена, която може да се справя с търговия, с толкова мъже - и пияни, и трезви, дали е чак толкова лековерна?

3. СВИДЕТЕЛ

Е, то... ако го вземеш тъй, вярно... Оперена жена е. И да ти кажа, ако че е млада и хубава, никой с нищо не може да се похвали... разбираш какво казвам, я!

ЗАЩИТНИК

Много добре разбирам. А ти разбираш ли, че щом тя го е познала и е коленичила пред него, и като си е излязъл, се е разплакала от вълнение, значи все нещо вярно ще да е видяла у този човек?

3. СВИДЕТЕЛ

Че като го погледнеш от тая страна... На, гледай. Като разправих на селяните какво се е случило, никой не ми повярва. Зеха да се смеят, че съм се напил. Ама като им каза Рут, доста се позамислиха. Какво, някои направо повярваха и дори почнаха да се разкайват, че са си отишли и че са взели пророка за шпионин!

ЗАЩИТНИК

Значи сам виждаш. Всичко зависи как ще погледне човек на фактите. Даже от гледна точка на здравия разум. (кратко мълчание) Е, сега пак ли си толкова сигурен, че си се излъгал? Че те е излъгало сърцето, както каза?

3. СВИДЕТЕЛ

Не знам вече какво да вярвам. Очите могат да излъжат, умът може да излъже, сърцето и то може да излъже. На какво да вярва човек?

ЗАЩИТНИК

Всеки човек сам трябва да реши на какво да вярва. Никой не може да му дава съвет за тези неща. (кратко мълчание) И все пак, когато и очите, и сърцето ти казват нещо, може би ще трябва да им повярваме. Нямам други въпроси към свидетеля.

3. СВИДЕТЕЛ

Свободен ли съм?

СЪДИЯ

Преди да си отидеш, искам да ми отговориш на един последен въпрос. Внимавай и слушай добре. (кратко мълчание) Ти, лично ти, какво би предпочел: човекът да е възкръснал син божи, или измамник? (мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Задаваш, господарю, въпрос, дето на себе си не смееш да го зададеш. Пък аз ще ти кажа: прав си. Трудното е да имаш куража да зададеш въпроса. После отговорът е лесен.

СЪДИЯ

Щом е лесен, дай го!

3. СВИДЕТЕЛ

Ето на. Като ми разясни тоя господар, че онзи човек бил лъжец, ми олекна. Значи всичко си е както си е било. Добро-лошо, поне си го знам. Няма да ме мъчи нищо, дето не го разбирам, дето умът ми не може да го побере, (кратко мълчание) А после, когато другият господар ме убеди пак да повярвам, че съм видял възкръсналия, отново ми се обърна главата, пак всичко стана оплетено, ама трепетно. Нещо ново, не го знаеш къде ще те изведе, но все ще тръгнеш нанякъде, (кратко мълчание) Старото е лесно, новото е страшно. Сега пък аз да те попитам: кое е по-лесно, лесното или страшното?

СЪДИЯ

Искаш да кажеш, "кое е по-трудно"?

3. СВИДЕТЕЛ

Че то е същото. (кратко мълчание) За какво ми се покланяш, господарю? Аз съм прост селянин, а ти...

СЪДИЯ

Задето ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря. Можеш да си отиваш.

(кратко мълчание)

3. СВИДЕТЕЛ

Благодарим. (кратко мълчание) Блажен си ти, щом за първи път си намерил въпрос, на който не можеш да отговориш.

 

Затъмнение

 


напред горе назад Обратно към: [Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос][Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух