(EN)

 

напред назад Обратно към: [Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос][Стефан Гечев][СЛОВОТО]



Втора част: Пледоариите


СЪДИЯ

Изслушахме тримата най-главни свидетели по делото, което разгледахме. Преди да ви дам думата, искам да ви помоля при мислите си да се ръководите единствено от фактите, да говорите само онова, което наистина осъзнавате, без задръжки или страх, при пълна вътрешна свобода, (кратко мълчание) И не забравяйте, че ние тримата не сме врагове, нито противници, а три ума, слети в един, който трябва да открие истината. Истината! Колкото банална и страшна да е тя. (кратко мълчание) И така, съгласно практиката, давам най-напред думата на обвинителя. (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Възложена ми е ролята на обвинител в един чудноват процес. Процес, при който скамейката на подсъдимите е празна. (кратко мълчание) Кого, прочее, трябва да обвинявам? Исус от Назарет? Но той или не е възкръснал и тогава е мъртъв, а мъртвите не могат да бъдат съдени, или е възкръснал и следователно е бог, а боговете могат да бъдат съдени само от богове.

СЪДИЯ

Значи ти допущаш все пак тази възможност?

ОБВИНИТЕЛ

Само като част от алтернатива. За да докажа абсурдността на моята роля в този процес.

СЪДИЯ

Ако тялото е било откраднато, трябва да има виновни. Значи има нужда от обвинение.

ОБВИНИТЕЛ

Къде са виновните? Аз не съм следовател, а обвинител!

ЗАЩИТНИК

Ако няма нужда от обвинител, почтени Съдийо, тогава няма нужда и от защитник. Това ли иска да намекне моят опонент? Но аз напротив мисля, че има нужда и от единия, и от другия...

ОБВИНИТЕЛ

Моля почтеният Съдия да внуши на моя опонент, че не желая да бъде прекъсван, още по-малко да ми се дават съвети.

ЗАЩИТНИК

Поднасям извиненията си. Исках само да обясня, че опитът да се заблуди човечеството в един или друг смисъл е върховно престъпление и че...

ОБВИНИТЕЛ

Това знам не по-зле. Затова именно се съгласих да стана обвинител. Ще добавя и друго: въпреки всички пречки, които се поставят пред правосъдието, аз ще съумея да открия престъпниците и те ще понесат заслуженото наказание.

СЪДИЯ

Кой поставя пречки пред правосъдието?

ОБВИНИТЕЛ

Това ще разясня след малко, ако ми се даде възможност най-после да се изкажа. (кратко мълчание) И така, в какво се състои същината на въпроса? Състои се тя в следното: явява се един човек, който проповядва, че е син божи, и който обещава на хората равенство пред бога и безсмъртие. За да ги накара да повярват това, заявява, че ще възкръсне, с което ще докаже, че е син божий. Така или иначе, той е осъден на смърт като враг на бога и империята, разпнат, умрял и погребан. И ето че на третия ден - точно по думите му - тялото изчезва. (мълчание) Възкръснал? Или откраднат? (кратко мълчание) Не, опоненте! Аз няма да се поддам на уловките ти. Да, опитът да се заблуди човечеството, да се спре развитието му за векове и векове, е върховно престъпление. Но аз ще бъда на висотата на тази катедра! (мълчание) Разбира се, науката, здравият разум отдавна са си казали думата: да възкръсне мъртвец е невъзможно! Абсурд! Но нас искат да ни накарат да повярваме, че в случая се касае за чудо. За едно явление, което излиза извън рамките на природните закони. На нас ни казват така: вашата наука знае половината. Другата половина, най-важната може би, тя не знае. А там е бог и там е чудото. Вие нямате право да мерите мълнията с кантар. (мълчание) Добре. Приемам, че е така. Приемам го условно. Но го приемам. Изчерпва ли се с това същността на процеса? Не! Остава най-важното. Повтарям: нито за миг аз лично не допущам възможността на чудото. За мене то е абсурд. Нека с абсурд се занимават мечтатели и жонгльори със словото, като моя опонент.

ЗАЩИТНИК

Уважаеми Съдийо...

СЪДИЯ

Продължавай да говориш, но без злоба...

ОБВИНИТЕЛ

Щом заговорихме за това, нека се спрем на въпроса.

СЪДИЯ

На кой въпрос?

ОБВИНИТЕЛ

На въпроса за възможността да съществува чудото: възкресението на Назарянина. За мене няма никакво съмнение, че тялото е било откраднато... Всъщност целта на нашия процес беше да се открият виновните за тази кражба. И какво? (кратко мълчание) Тук се направи всичко възможно, за да се докаже обратното - че той наистина е възкръснал.

СЪДИЯ

Какво искаш да кажеш?

ОБВИНИТЕЛ

Да вземем свидетелите. Тук се явиха само трима свидетели. Защо само трима и защо именно те?

СЪДИЯ

Защото те единствени знаят.

ОБВИНИТЕЛ

Къде е Кайаф, първожрецът? Къде са войниците, които са пазили гроба? Къде е градинарят на Йосиф? Ето, това са най-важните свидетели! Свидетели, които можеха да разкажат обективно - подчертавам: обективно! - събитията. От техните показания щеше да се разбере, аз съм почти сигурен в това, че за никакво чудо не може да става дума, нито теоретически, нито теологически, нито практически. (кратко мълчание) Вместо тях в съда се представят... смело е да се каже, но е така... специално подбрани свидетели, които при...

СЪДИЯ

Как? Какво говориш?

ОБВИНИТЕЛ

Казах: може би е дръзко от моя страна, но аз твърдя, че и тримата свидетели бяха нарочно подбрани. Тримата, които искаха да ни уверят, че Назарянинът е наистина възкръснал.

СЪДИЯ

Ти си несправедлив. Напротив, Йосиф се стараеше да докаже, че възкресението е невъзможно. Мария много иска да вярва, но се съмнява. А Тома беше готов да се откаже от това, което е виждал и осезал, за да не бъде обвинен в пристрастие.

ОБВИНИТЕЛ

Не! И тримата бяха убедени във възкресението. Йосиф - най-големият хитрец. Правеше се на невярващ, за да бъде вярата му по-убедителна...

СЪДИЯ

Докажи!

ОБВИНИТЕЛ

Много просто. Той заяви твърдо, че знае, че Назарянинът е правил чудеса - върнал зрението на един слепец от рождение. Този, който може да повярва такава нелепица, може да повярва всичко, включително и възкресението. Свидетелката Мария потвърди, че и Йосиф вярвал в идването на рая на земята, пък и сам той - спомни си! - каза накрая, че с възкресението си Исус щял да възкреси и него. Какви по-ясни доказателства искаш?

СЪДИЯ

Той не каза точно това. Всъщност каза съвсем, съвсем друго нещо.

ОБВИНИТЕЛ

Не, точно това каза, само че извъртяно, както говори обикновено. Но ние сме тук именно за да разшифрираме неясните показания и да посочим истинския им смисъл. (кратко мълчание) А какво да кажа за Мария? Тази привидно истерична жена? Казвам "привидно", защото тя нарочно се правеше на луда, за да не може да бъде подведена под никаква отговорност. Но всъщност тя е убедителен и крайно опасен агитатор...

СЪДИЯ

На мъртвия Исус?

ОБВИНИТЕЛ

Не, не на Исус. Той самият е може би невинна жертва на опасни и хитри съзаклятници. Агитатор именно на тези съзаклятници... Боя се, че нейните разкази ще обърнат много глави и ще ги накарат да повярват, че Назарянинът наистина е възкръснал...

СЪДИЯ

Но тя не вярва във възкресението му! Поне това не разбра ли? Не чу ли какво каза накрая?

ОБВИНИТЕЛ

Обикновена предпазлива хитрост!

СЪДИЯ

Ти си просто мнителен.

ОБВИНИТЕЛ

Не, аз се съмнявам. Защото единственият път да се открие истината, е пътят на съмнението. То единствено подтиква човека да търси, да научи, да анализира...

СЪДИЯ

А вярата?

ОБВИНИТЕЛ

Вярата, каквато и да е, те кара да търсиш доказателства само в нейна полза. Докато съмнението...

СЪДИЯ

А не те ли кара да правиш същото и безверието?

ОБВИНИТЕЛ

Аз не казвам нито вяра, нито безверие. Казвам съмнение! То е началото на пътя към познанието. А познанието няма нужда нито от вяра, нито от безверие.

СЪДИЯ

Сигурен ли си, че можеш да намериш всички доказателства, за да придобиеш такова пълно познание, което няма да има нужда нито от вяра, нито от безверие? И ако го постигнеш, какво ще правиш после? (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Не знам. Знам едно: вярата винаги предполага незнание.

СЪДИЯ

Както и безверието?

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Добре. Продължавай. Какво ще кажеш за третия свидетел? Той поне нито е вярвал, нито не. Той е видял.

ОБВИНИТЕЛ

Този така наречен свидетел!

СЪДИЯ

Това пък какво значи?

ОБВИНИТЕЛ

Ще обясня след малко. Моля престани да ме прекъсваш и провокираш. Не разбираш ли, че с това вредиш само на себе си?

СЪДИЯ

Макар че в думите ти има неоправдана заплаха, прощавай.

ОБВИНИТЕЛ

Та този така наречен свидетел беше безспорно най-лукавият от тримата. Под маската на простота и невинност, той всъщност имаше за задача да обобщи и онагледи всички уж доказателства - и теоретически, и фактически - за несъмненото възкресение на Назарянина. Йосиф трябваше да представлява безверника, убеден от чудото, който все още уж има някакви скрупули на човек на логиката и разума. Мария - силата на любовта и интуицията, които уж са много по-верен и жив път към истината, отколкото разума и науката. Но те и двамата можеха да бъдат поставени под съмнение поради връзките им с Исус. Тома - ако го назова с това измислено име - не го е познавал. Той, виждате ли, е простият човек от народа, който се убеждава само когато осезае, когато пипне. И ето че тъкмо нему се прави божественото благоволение: синът божи възкръсналият се явява най-напред на него! Именно на него, на бедняка, на простака. И му съобщава, че той, синът божи, бил дошъл да спаси тях, бедняците, селяните, робите! Забелязахте ли какво единствено е запомнил селянинът Тома от цялата проповед на Исус, наречена "На Планината"? Онази история за богаташа, камилата и иглените уши. Сиреч, че богатият няма да влезе никога в рая! С други думи, ето целия комплот: Йосиф, човекът уж на разума и логиката, се отказва от едното и другото, едва ли не против волята си, убеден от чудото. Мария - жената - замества и разума, и логиката с мистика и божия благодат. Тя знае с чувството си. Простият селянин Тома, който след като се убеждава във възкресението, изважда практическо заключение от този факт: щом съм безсмъртен, при това избраник на бога, и за мене единствено е предназначен раят, аз трябва да го извоювам. Какво ще ми направят? Ще ме убият? Смъртта не съществува, тя е преддверие на рая. А моите врагове, богатите, са предварително осъдени на вечни мъки. И преди, и след смъртта си.

СЪДИЯ

Искаш да кажеш, че тримата свидетели са се наговорили предварително? Това е глупост! Богатият, културен Йосиф, с една паднала жена и един селяк!

ОБВИНИТЕЛ

Да, ако те бяха истинските лица. Но те не са - и тук се крие голямото съзаклятие. Те не са никакви Мария, Йосиф, Тома. Те са подставени лица, актьори, бездарни наистина, защото никой истински голям актьор не би се съгласил...

СЪДИЯ

Какво говориш? Това е клевета! Тези хора са...

ОБВИНИТЕЛ

Какво са? Живи? Да, живи, разбира се, само че актьори!

СЪДИЯ

Това обвинение трябва да се докаже!

ОБВИНИТЕЛ

Нищо по-лесно. Нека вземем Йосиф. Почтеният Йосиф. Той провъзгласи тържествено, че бил ученик на Епикур. Но ние знаем, че истинският Йосиф е върл защитник не само на старата юдейска религия, но е и краен еврейски националист. Приобщил се е със сърце и ум към Назарянина, защото е смятал, че може да го използва за знаме на бунт срещу властта на империята. За каква философия на Епикур бърбореше тука този бездарник, ненаучил дори ролята си както трябва?

СЪДИЯ

У някои живеят много хора едновременно... и всеки от тях може да има своя собствена вяра...

ОБВИНИТЕЛ

Това, с позволение на съдията, са извинения за страхливците.

СЪДИЯ

Може би съм страхлив... Като Йосиф.

ОБВИНИТЕЛ

Истинският Йосиф не е страхливец. Той е умен враг на империята, иска неговият народ да се освободи от робството й, за да му стане той господар. Страхливец е този измислен Йосиф, който бе изправен пред съда.

СЪДИЯ

Не желая да споря. Не желая да споря. Недостойно е за мене, пък съм и уморен.

 

ОБВИНИТЕЛ

Но най-очебийно доказателство за твърдението ми беше свидетелят Тома. Този, който го е довел тука и му е казал каква роля има да играе, сам не е познавал фактите добре. Смесил е неизвестният селянин от Емаус с ученика на Исус - Тома, който уж се уверил във възкресението на учителя си едва след като оня му показал раните от гвоздеите на дланите си. Тогава Исус го нарекъл "неверни Тома", но не селянина, а ученика си!

СЪДИЯ

Не може ли двама души да носят едно и също име?

ОБВИНИТЕЛ

Естествено, могат. Но тук става въпрос не само за името, но и за нещо друго: двама Томовци, в една и съща драма, и двамата неверници. Не! Здравият разум не допуща подобни съвпадения. Здравата логика разбира, че тук става дума за невежествено объркване на имена и случки. (кратко мълчание) Но това не е всичко. От проверката се оказа, че жената Рут не е Рут, а Ребека, има не две, а пет деца и се ползва в околността с името на жена с... лекомислен нрав. Пак невежеството на сценариста! А какво да се каже за приказките на селянина, че бил видял сияние около главата на оня чужденец и рани по дланите му? Мисля, че тези въпроси се изясниха: щом поставих свидетеля на тясно, той привидно се отказа от показанията си, за да ги потвърди след това косвено и признавам, този път доста хитро. Мене той не успя да заблуди, но заблуди други, които искаха да бъдат заблудени.

СЪДИЯ

За кого намекваш?

ОБВИНИТЕЛ

За всеки, който се чувства заблуден - съзнателно или не.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Продължавай.

ОБВИНИТЕЛ

И най-сетне - езикът му. Този артист се измъчваше да говори уж на прост селски език. Но така ли говорят истинските селяни? Не, разбира се. Те не могат да свържат и две цялостни изречения, макар - признавам - у някои от тях да има някаква природна мъдрост. Но този говореше с езика, който бездарните литератори влагат в устата на своите измислени селяни. Като ги карат да говорят с думи като "кай", вместо "каза", "сичките" вместо "всичките" и други подобни, смятат, че създават образи на истински селяни, и че могат да ги натъпчат с всички мъдрости, които тези нескопосани литератори са измислили в самотата си, населена от призраците на бунта, страха и смъртта.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Няма да реагирам. Това е под достойнството ми. Продължавай.

ОБВИНИТЕЛ

Този надменно-обиден тон няма да ме спре да разкрия истината до край. (кратко мълчание) Следователно аз отхвърлям категорично автентичността на тримата свидетели. Следователно отхвърлям и опитът им да докажат, че е станало велико чудо: че е имало възкресение. (кратко мълчание) Сега задавам въпроса: А какво би станало, ако такова нещо наистина се е случило? Кого би ползвало такова чудо?

СЪДИЯ

Щом отричаш чудото, има ли смисъл да задаваш такива въпроси? Или все пак...

ОБВИНИТЕЛ

Казах: не! Но искам да бъда напълно обективен, за да не може никой никога да ме обвини в пристрастно държане на този исторически процес. Затова. (кратко мълчание) Нека разгледаме прочее поставените въпроси, които ще ни доведат до истината - и по всяка вероятност до разкриване на някои от виновните. (мълчание) Нека предположим, че мъртвите могат да възкръсват, следователно, че човек е безсмъртен. Какво би станало тогава с човешкото общество? Отговорът е ясен: щом човек знае твърдо, че е безсмъртен, той няма да се бои от закона! Законът ще престане да съществува за хората... Те няма да му се подчиняват.

СЪДИЯ

Ще се подчиняват може би на по-висш закон.

ОБВИНИТЕЛ

Този, който не знае да се подчинява на човешкия закон, не ще се подчинява на никой друг. Това е закон. И моля, без апострофи. Както казах, ти се поставяш сам в неудобно положение, (кратко мълчание) Какво би означавало това на практика? Свидетелят Тома го каза: "Щом знам, че съм безсмъртен, няма да бъде вече вол". Сиреч няма да се задоволява със сегашното си положение. Спомнете си какво бил казал уж възкръсналият, когато останали сами у Рут: не дойдох да донеса на света мир, а меч! А такива като Тома са милиони! Можете да си представите, ако те всички повярват, че са безсмъртни, какво би станало със съвършената организация на нашето съвършено общество? Сега огромното болшинство от тях се подчинява, защото се страхува от смъртта, с която ги наказваме. Но ако повярват, че са безсмъртни? Ще се вдигнат тези "онеправдани" - селяни и роби, и бедняци, въоръжени с меча на разпнатия и с увереността в безсмъртието, сиреч в безнаказаността си, и ще се втурнат срещу нашите мраморни градове, храмове и гробници, срещу нашите спокойни и богати домове, без да се боят от стрелите и копията на нашите, войници. И ще победят, защото са безбройни. Ще ни изколят и ще унищожат богатствата и красотата на нашата древна култура, а в света ще се възцари хаос. (кратко мълчание) Ето какъв ужас ни чака, ако допуснем само за миг, че съществува възкресение, сиреч безсмъртие! Естествено, те после ще се самоизядат, когато нас няма да ни има. И ще настъпи не божието царство на земята, а хаотично зверинно царство, (кратко мълчание) Съществува ли, може ли изобщо да съществува по-голямо престъпление срещу човечеството и неговото бъдеще от идеята за възкресението? Може ли, възможно ли е да се намери поне един здравомислещ човек, който да отговори положително на този въпрос? (мълчание) Не! Такъв човек не може да се намери. (кратко мълчание) А все пак такива хора има. Такива са онези, които са откраднали тялото от гроба и са разпространили зловещата приказка, че уж било възкръснало. И тяхното престъпление е толкова по-страшно, защото знаят, че лъжат нагло, лъжат човечеството, лъжат природата! (мълчание) Не са ли такива и тримата свидетели? Не се ли постараха те с ловки хитрости всеки по своему да ни внушат, че възкресението е възможно, че то е реален факт? Да, постараха се. (кратко мълчание) И не е ли това достатъчен повод да бъдат подведени под строга отговорност?

СЪДИЯ

Те са свидетели!

ОБВИНИТЕЛ

Знам това. И знам, че според твоите правила, свидетелите не могат да бъдат подведени под отговорност. Защото са се явили доброволно.

СЪДИЯ

Не. А защото са говорили своята истина, въз основа на клетва, положена от мене, че няма да пострадат поради показанията си, каквито и да са те.

ОБВИНИТЕЛ

Твоята клетва и твоите правила не могат да бъдат задължителни, когато обвинението намери някого за виновен, особено в такъв процес.

СЪДИЯ

В края на краищата аз съм те избрал за обвинител и ти си длъжен да...

ОБВИНИТЕЛ

Можеше ли да сложиш някого другиго? (мълчание)

СЪДИЯ

Кого другиго обвиняваш? (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Бих могъл да подведа под отговорност този или онзи, които са подучили свидетелите как и какво да говорят...

СЪДИЯ

Ти сам каза, че свидетелите са били подучени лошо, глупаво.

ОБВИНИТЕЛ

Това намалява ли вината?

СЪДИЯ

Дори ако предположим, че си прав - а аз далеч не съм убеден в това - че свидетелите са били подучени, тези, които стоят зад тях, според тебе, са големи глупаци. Щом е така, първо, унизително е за един такъв съд да се занимава с глупаци. Пък и кой ще повярва на техните поставени свидетели?

ОБВИНИТЕЛ

Само възвишено логичен ум като моя може да открие тяхната глупост и хитрост. Защото хитростта е горният етаж на глупостта. Казвам: такива като мене, които предпочитат да отхвърлят сладката и велика надежда за безсмъртие, защото жадуват за истината. Колкото безнадеждна и жестока да се окаже тя. Но колцина са такива? Колко сме ние? Няколко самотници сред огромното море от хора, които са готови да умрат, само и само да останат безсмъртни? Те именно ще повярват на всеки хитрец, който им обещава безсмъртие. (мълчание)

СЪДИЯ

Доизкажи се. Посочи виновните. Спаси човечеството от заблудата. Обвини престъпниците! (дълго мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Аз посочих пътя за откриването им. Останалото предоставям на тебе. Свърших. (дълго мълчание)

СЪДИЯ

Тук се говореше преди малко за страхливци. И се отправяха закани...

ОБВИНИТЕЛ

Кого искаш да обвиня? Себе си? (дълго мълчание)

СЪДИЯ

Има дума защитникът.

ЗАЩИТНИК

Противно на моя уважаван опонент, аз ще се въздържам от силни думи и от не по-малко силни закани. Изобщо ще се ръководя от принципа - очевидно неизвестен на моя опонент - думите да не бъдат никога повече от доказателствата.

СЪДИЯ

Говори това, което ти мислиш, без да се ръководиш от казаното преди тебе - в един или друг смисъл.

ЗАЩИТНИК

Ще послушам мъдрия ти съвет, уважаеми Съдийо. (кратко мълчание) Преди малко почитаемият Съдия каза: ако тялото е било откраднато, трябва да има виновни. Аз обаче не бих се побоял да кажа нещо повече: дори ако Исус е възкръснал, пак трябва да има виновни.

СЪДИЯ

Ангелите?

ЗАЩИТНИК

О, не! Аз съм твърде нищожен, за да си позволя да защитавам ангелите... Но може би - ако Исус наистина е възкръснал - за това да са виновни онези хора, които с всички сили на душата си се надяват и очакват собственото си възкресение?

СЪДИЯ

По този начин ти ще обвиниш огромната част от човечеството! Това е абсурдно.

ЗАЩИТНИК

Тъкмо до тука исках да дойдем. Моят опонент твърдеше в началото на речта си и че в този процес той не виждал обвиняеми. Напротив. Аз ги виждам в огромен брой. Но не, уважаеми Съдийо, аз не обвинявам! Просто исках да докажа, че на процеса има обвиняеми и че следователно има нужда и от защитник и от обвинител.

СЪДИЯ

Кого се готвиш да защитаваш? Виновните за открадването на тялото или виновните за възкресението му?

ЗАЩИТНИК

Ще си позволя да разясня този въпрос, който е съществен за настоящото дело, в хода на моята пледоария. Затова си позволявам да помоля уважаемия Съдия да има малко търпение и всичко ще стане ясно.

СЪДИЯ

Прощавай. Продължи речта си.

ЗАЩИТНИК

Благодаря. (кратко мълчание) И така нека започнем да разглеждаме с ваше позволение нещата отначало. Явява се, както казахме, един младеж на име Исус, който се обявява за син божий и започва да проповядва учението си, което се основава върху няколко главни принципа: всички хора са създадени от бога, следователно са равни пред него. Основни добродетели на човека трябва да бъдат любовта, милосърдието, вярата. След известно време той, Исус, ще бъде убит, но ще възкръсне, а по-късно ще слезе на земята, ще възкреси мъртвите и ще ги съди според делата им. Грешните ще бъдат съдени на вечна мъка, а добрите - на вечно блаженство. Те ще живеят в божието царство, което ще установи тук, на земята, а не някъде в емпиреите.

СЪДИЯ

Всичко това е известно. Можеш да го прескочиш.

ЗАЩИТНИК

Исках да дойда до следното. Съгласен съм с моя опонент в едно: наистина Исус като че ли смята, че бедните, робите, унижените, ще влязат по-лесно в божието царство, отколкото богатите и властниците. (кратко мълчание) О, аз не съм от онези защитници, които по принцип се противопоставят на всички твърдения на обратната страна. Напротив. Готов съм да призная положителните аспекти на иначе не особено стройната и убедителна реч на моя уважаван опонент. Той е схванал правилно социалната, ако мога да се изразя така, страна на учението на Исус. Друг въпрос е как тълкува той всичко това.

СЪДИЯ

Постарай се да говориш по същество.

ЗАЩИТНИК

Веднага. (кратко мълчание) Обвинението отхвърля чудото изобщо, и специално възкресението, и то най-категорично, макар че след това го допусна...

СЪДИЯ

Той каза: приема го условно, за да изтъкне целия ужас, който може да произлезе, ако хората повярват в него.

ЗАЩИТНИК

Съвсем вярно. Аз щях да обясня сам това, ако би ми се дала възможност.

СЪДИЯ

Искам да предвардя всяка необективна реплика, откъдето и да идва тя. Прощавай.

ЗАЩИТНИК

Няма да се спирам на аргументите на обвинението, на които се основаваше отхвърлянето на възможността да се извърши чудо. Но ще подчертая: за да се отхвърли нещо, то трябва преди това да се дефинира, не е ли така? (кратко мълчание) Какво нещо е чудото? То е едно явление, което противоречи на природните закони. Е, добре! Аз питам: Познаваме ли вече всички природни закони? И смея да отговоря: не, не ги познаваме! Следователно това, което днес наричаме чудо, защото не знаем на какви неизвестни закони се основава, утре, когато ги познаем, вече няма да носи страшното за някои название чудо!

СЪДИЯ

Ние знаем, че смъртта е хаотично разлагане на органичната материя. Да допуснем, че тя може да спре разложението си и се организира отново, означава да приемем, че е възможно времето да се движи и от бъдеще към минало. Какво ще отговориш на това?

ЗАЩИТНИК

Аз говоря за това, което не знаем, не за това, което знаем.

СЪДИЯ

Значи ти допускаш, че е възможно чудо?

 

ЗАЩИТНИК

Допускам, че е възможно да се открият такива закони, които да обяснят това, което наричаме чудо, като едно естествено явление. (мълчание) Да се отрича подобна възможност е, меко казано, неразумно. Ето защо, смятам, че упоритото желание да отречем онова, което днес наричаме чудо, показва закостеняло, ретроградно мислене. Великата природа не се интересува от нашите "да" или "не". Тя иска от нас да я изучаваме, за да опознаем себе си.

СЪДИЯ

Остави теориите настрана и говори конкретно. Смяташ ли, че е възможно мъртъв човек да възкръсне?

ЗАЩИТНИК

Не бих искал, почтени Съдийо, да сметнеш за дързост това, което ще ти кажа, но желая да те помоля да ме изслушаш докрай, преди да вземеш отношение към позицията, на която стоя. Това ще лиши злонамерените от възможността да те обвинят в едностранчивост. (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Добре. Говори.

ЗАЩИТНИК

Както вече обясних, аз смятам, че онова, което днес ни се струва чудо, утре може да стане научна истина. (кратко мълчание) Това означава, че никой няма право да налага на хората да не вярват в него. И тук се доближаваме до същността на настоящия процес. (кратко мълчание) Да, аз съм съгласен с моя опонент, че този процес не се гледа правилно. Съгласен съм, че тука бяха доведени подбрани свидетели...

СЪДИЯ

И ти?!

ЗАЩИТНИК

Само че с малка разлика. (кратко мълчание) Аз си позволявам да твърдя, че тука бяха доведени само свидетели, които не вярват в чудото. И те направиха всичко възможно да докажат, че чудото, възкресението, е невъзможно.

СЪДИЯ

Какво приказваш! Това е... просто смешно.

ЗАЩИТНИК

Не съм очаквал подобно отношение към моята сериозна защитна реч!

СЪДИЯ

Прощавай, но все пак... Обвинителят говореше тъкмо обратното!... Твърдението ти трябва да бъде доказано...

ЗАЩИТНИК

Стига да ми се даде тази възможност! (кратко мълчание) И така, аз твърдя, че тук бяха доведени трима свидетели, подбрани доста хитро, за да докажат по различни начини, че чудото - в случая възкресението - не само не съществува, но е нещо едва ли не престъпно. И абсурдно. Но да не бъда голословен. Нека разгледаме поведението на първия свидетел, почтения Йосиф от Ариматея. Единствен той от тримата не се опита да прикрие неверието си. Дори го формулира с философска бруталност. В думите му нямаше и сянка от колебание, както нямаше и сянка от аргумент, който да докаже, че чудото е невъзможно.

СЪДИЯ

Но той прие чудото със слепеца!

ЗАЩИТНИК

Само като доказателство, че Исус е магьосник. По този начин е улеснил собствената си съвест при гласуване на смъртната присъда!

СЪДИЯ

Съвсем не! А за да приеме чудото, без да разклати устоите на душата си.

ЗАЩИТНИК

Позволявам си да забележа, че ти тълкуваш твърде... благодушно психологията на този свидетел. Това е излишно: аз не го обвинявам в нищо освен в субективност. (кратко мълчание) Но не може да не ми прави впечатление, че тук цари известна атмосфера на недоверие към главните помощници на правосъдието.

СЪДИЯ

Какво искаш да кажеш?

ЗАЩИТНИК

С репликите си към обвинението ти се стремеше да докажеш, че Йосиф изобщо не приема чудото. Сега заставаш на обратната позиция.

СЪДИЯ

То е, защото искам да бъда безпристрастен.

ЗАЩИТНИК

Щом е така, не е ли най-правилно да проявиш безпристрастието си към нас, твоите първи помощници. (кратко мълчание) И така случаят с първия свидетел е изчерпан. Да пристъпим към втория. На пръв поглед Мария изцяло вярва във възкресението на Исус. Но това е само на пръв поглед. Защо твърдя това. Тя не представи нито един сериозен аргумент в полза на своята вяра. Нито един! Напротив: с несвързаните си, хаотични, алогични, бих казал, истерични отговори, тя "де факто" разрушаваше и малката убедителност, която би могла да ни внуши нейната интуитивна вяра. Така например тя не може да обясни защо, щом е знаела, че учителят й ще възкръсне, е взела миро, за да помаже мъртвото му тяло. А обяснението е просто: тя уж е вярвала във възкресението му, но е знаела, че е невъзможно.

СЪДИЯ

Ти не си разбрал добре...

ЗАЩИТНИК

Напротив, почтени Сьдийо, разбрах я отлично. (кратко мълчание) По-нататък. Тя не можа да обясни градинар ли е видяла или възкръсналия. И тук съмнението остана. (кратко мълчание) Но тя разруши напълно и малкото доверие, което някой бе й гласувал, с признанието, че е продала тялото си, за да купи миро. Помисли само: извършила е най-страшния грях, с който се е осъдила на вечни мъки, за да помаже "с най-хубавото миро", както тя се изрази - кого? Възкръсналото тяло на учителя си? Но живият няма нужда да бъде помазван. Той не вони! Очевидно, тя нито за миг не е вярвала истински във възкресението му! Кой човек при това, освен ако е напълно лишен от разум, ще повярва, че тя е видяла възкръсналия Исус, след като тя самата категорично не вярва в това?

СЪДИЯ

Ти забравяш, че с нея е била и другата Мария!

ЗАЩИТНИК

Това са дребни хитрости! (кратко мълчание) А какво да кажа за последната й реплика? За дълбокото съмнение, което гризе душата й, даже ако допуснем, че е искрена? С нея тя унищожи напълно и капката доверие, което все още би имал някой в нейната привидна вяра.

СЪДИЯ

Вяра без съмнение се превръща в догма.

ЗАЩИТНИК

Тъкмо това е догма. А аз анализирам фактите обективно, без предварително взета позиция. (кратко мълчание) И най-сетне нека разгледаме поведението на селянина Тома. (кратко мълчание) Той би трябвало да бъде свидетелят, който е видял чудото, пипнал го е, така да се каже: възкръсналият му се явил не под чужд образ, като градинар, или нещо друго, а в собствения си вид. Като бог! Сам му казва, че е Исус! Сам показва раните на дланите си! И какво? Още при първия намек, че може да е бил излъган, той направо приема, че е бил излъган! А после, при първия опит да се накара да повярва отново това, което уж бил видял, той веднага отново повярва! Може ли при това несериозно отношение към такова велико чудо да има някой доверие в показанията на свидетеля?

СЪДИЯ

Той е прост човек и се страхува от съда.

ЗАЩИТНИК

Уважаеми Съдийо, най-напред ти му даде клетва, че няма да му се случи нищо, ако говори истината. Второ: историята познава хиляди случаи, когато не само селянин, но и роби са умирали, за да защитят една правда. А тук става въпрос не за каквато и да било правда, а за нещо неизмеримо по-велико. За безсмъртието! (кратко мълчание) Но последната му реплика беше най-явното доказателство за безверието му. Спомни си какво ти каза той: "Блажен си - цитирам, - щом за пръв път си намерил въпрос, на който не можеш да си отговориш." Оставям настрана загадката, възможно ли е един прост селянин да направи подобно изказване. По този въпрос говори надълго - и не несправедливо! - моят уважаем опонент. Но нека се замислим какво означава всъщност тази реплика? Тя означава чисто и просто: "Аз не мога да си отговоря с положителност нито на един въпрос, включително и на въпроса има ли възкресение, има ли чудо, или не. На мене всички въпроси са неясни. Затова те облажавам, защото за тебе всички са били ясни досега." Ето какво означават всъщност думите на простия селянин Тома.

СЪДИЯ

Не. Те означават съвсем друго нещо...

ЗАЩИТНИК

Напротив, тъкмо това означават! (кратко мълчание) Е, добре, значи и последният свидетел, който уж би трябвало да докаже с най-убедителни факти, като очевидец, факта на възкресението, всъщност го отрича и на дела, и на думи. Той се държеше така, сякаш искаше да ни внуши: "Не ме слушайте какво ви приказвам. Всичко това я е било така, я не. Вие, умни хора, по-добре не вярвайте". Ето какъв беше подтекстът на неговите показания! (мълчание) Вярвам, че за всички ни е очевидно желанието и на тримата свидетели да покажат - о, по твърде хитър и ловък начин - че чудото не е станало, че Исус не е възкръснал и следователно безсмъртието не съществува. (кратко мълчание) И аз поставям сега въпроса: възможно ли е при такъв субективен подбор на свидетелите съдът да бъде всестранно осветлен, за да вземе правилно решение? Логичният отговор е: не, това е невъзможно. Защо? Защото свидетелите са подбрани така, че да внушат на съда, че възкресение не е имало, че тялото на Исус е било откраднато, като по този начин се улесни само обвинението, а защитата се постави в невъзможно положение.

СЪДИЯ

Толкова невъзможно, че защитата се превърна в обвинение.

ЗАЩИТНИК

За да защити невинните, трябва да обвини виновните! (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Кои са те? Свидетелите?

ЗАЩИТНИК

Не, те не са виновни. Те са сляпо оръдие в ръцете на други. В ръцете на зли сили, които искат да унизят човечеството, да го върнат към животинското му състояние, като му отнемат единственото, което го издига: вярата. И тук идваме до главната точка. (кратко мълчание) В речта си обвинението се провикна патетично: възможно ли е да съществува поне един благонамерен човек, който да вярва във възкресението? И, разбира се, отговори, че е невъзможно. (кратко мълчание) Е добре, ето аз например, който, казано без излишна скромност, не съм по-малко умен, логичен и естествено благонамерен от моя уважаван опонент, аз въз основа на формулираните от мене доводи вярвам, че е възможен един засега необясним феномен, който обаче ще се обясни по-късно, като подчинен на неизвестни природни закони. С други думи, вярвам, че може да се случи това, което днес наричаме чудо. Вярвам не с някакво чувство, не с интуиция, нито от жажда за лично безсмъртие. Вярвам с разума и логиката си... Да, излишни са тези иронични усмивки! И ние можем да разсъждаваме логично, и ние можем да различим полезното от вредното за обществото и империята, без да се боим от подигравки и заплахи! (кратко мълчание) Аз твърдя, че вярата във възкресението е не само полезна, но и необходима за обществото. О, не ни плашете с апокалиптични картини за някакъв зверинен свят, ако хората повярват, че са безсмъртни! Не, те няма да разрушат нито обществото, нито света. Напротив. Когато всички народи повярват във възкресението, то значи в безсмъртието, техните мъдри водачи - аз искам да успокоя моя уважаван опонент, като го уверя, че и тогава пак ще има водачи и те пак ще бъдат умните, силните и тактичните...

СЪДИЯ

Хитрите?

ЗАЩИТНИК

Не желая да употребявам тази не много приятна дума... Казвам: тактичните. Тогава тези водачи ще уверят народите, че за да получат блаженство в безсмъртието, трябва да се научат на подчинение. О, не, подчинение не на тях, а на висшия закон, който ще цели укрепването на новото общество. Те ще кажат на хората: ако искате да възкръснете и да блаженствате вечно в рая на земята, трябва да се подчинявате на закона: благороден труд, благородни чувства, уважение към водачите, без корист, без завист, без злоба. Само така ще заслужите рая - вие и вашите потомци. И не хаос, а хармония ще зацари в обществото и онези, които до вчера са работили по принудата на камшика или на глада, като са проклинали господарите си, сега, окрилени от надеждата за вечното блаженство на земния рай, ще работят доброволно, като благославят мъдрите си водачи.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Всъщност ти не вярваш нито в безсмъртието, нито в рая, а искаш да използваш вярата в тях, за да владееш над хората. Това е.

ЗАЩИТНИК

Какво? (кратко мълчание) Нека се разберем. Аз съм защитник. Като защитавам принципа, защитавам и онези, които го проповядват, (кратко мълчание) А сега да допуснем, макар само за миг, че не е имало възкресение, че чудото не е станало, че целият свят се увери, че тялото е било откраднато, за да се заблудят хората и повярват в несъществуващо безсмъртие. Какво би станало тогава, питам аз? О, не е трудно да си представим човешкото общество без вяра: тогава именно то ще се превърне в глутница от зверове. Щом няма безсмъртие, нито възмездие за човешките дела, тогава всеки ще има правото да си каже: щом е така, щом няма безсмъртие и рай, аз ще превърна в мой личен рай този живот, единствен, в който ми е дадено да живея. И тъй като няма възмездие, аз съм в правото си да използвам всички средства, за да си създам мой рай: хитрост, насилие, лъжа, подлост, безчестие, престъпление - всичко ми е позволено. М тъй като всички или повечето ще си кажат така, тогава именно ще настъпи самоизяждането: човек срещу човек, племе срещу племе, народ срещу народ. И тогава именно ще настъпи адът на земята, истинският ад! (мълчание) Ето защо аз казвам: ако Исус наистина е възкръснал, ние трябва да направим всичко, за да накараме народите да повярват в него и в догмите, които ще се напишат в негово име. Разбира се, в такъв случай няма да има виновни и нашето решение трябва да изрази само благодарността ни пред великите неизвестни закони на природата. (кратко мълчание) Но ако допуснем, че тялото е било откраднато? Аз сам казах, че това би било опит да се заблуди човечеството за най-великото нещо: безсмъртието. Аз и сега държа на това. (кратко мълчание) Но нека погледнем на случая хладнокръвно. Не се ли стреми цялото човечество, какво казвам! - всеки живот, от най-дребната буболечка до човека, към безсмъртието? Когато скулпторът вае, когато пълководецът печели сражения, когато архитектът строи, когато мъдрецът размишлява, когато Херострат изгаря, не гонят ли с това да останат безсмъртни? (кратко мълчание) Е добре, щом е така, можем ли, питам аз, да наречем престъпници онези, които са откраднали тялото на Исус, за да дадат на хората увереност в тяхното безсмъртие и вечно блаженство? Не, не можем! Те са благодетели на човечеството. Толкова по-висши хора са те, защото самите знаят, че няма безсмъртие, но са предпочели да запазят тази тайна в сърцето си, която ще ги мъчи повече от адския огън, за да подарят вярата в безсмъртието на хората. И ако те седяха на тази скамейка, аз бих се обърнал към тебе, почтени Съдийо, и бих извикал: осъди ги, ако можеш! Ако ти позволява разума, съвестта и сърцето! (кратко мълчание) Но, както казах, аз не допущам такова нещо. Според мене тялото е възкръснало и ние трябва да възвестим с нашето решение тази радостна вест на всички хора по земята. И тогава виновни ще се окажат онези, които се постараха да заблудят съда и чрез него човечеството, като се опитаха да докажат, че чудото не е станало, че Исус не е възкръснал!

СЪДИЯ

Ти обвиняваш свидетелите?

ЗАЩИТНИК

Знам, че те не могат да бъдат подведени под отговорност.

СЪДИЯ

Тогава кого? (мълчание) Или ти, защитавайки хората, като твърдиш, че открадването на тялото е извършено заради тях всъщност именно тях обвиняваш? Кажи кого обвиняваш ти през цялото време, под предлог, че го защитаваш?

(мълчание)

ЗАЩИТНИК

Струва ми се, че защитих всички. Всички!

СЪДИЯ

И на първо място себе си?

ЗАЩИТНИК

Като защитавах себе си, тебе защитавах.

СЪДИЯ

Аз нямам нужда нито от твоята защита, нито от тази на обвинителя. Продължавай.

ЗАЩИТНИК

Аз свърших.

(дълго мълчание)

СЪДИЯ

Има думата обвинителят за последна реплика. (мълчание)

ОБВИНИТЕЛ

Макар че ми е тежко да взема отново думата, задължен съм. (кратко мълчание) Тук се говореше за някакво велико щастие на човечеството. Но постигнато как? Чрез заблудата, чрез престъпната измама. Отхвърля се правото на хората посредством истината, знанието и разума да се издигнат до там, че като признаят, че са смъртни, каквито са, да изградят въпреки това една човешка общност, основана на разума и познанието. Вместо това на нас ни се обрисува картината на човешко стадо, което ще работи и се подчинява, за да заслужи някакъв рай, който не съществува. Вместо човек, станал бог чрез самопознанието си, за идеал ни се дава волът! (кратко мълчание) И всичко това, за да се оправдаят виновните. И като връх опонентът се осмели да твърди, че защитавайки своята недостойна позиция, защитава всички нас! И ние се чудим след това защо и най-страшните престъпления остават ненаказани!

СЪДИЯ

Този съд е съд на истинската справедливост!

ОБВИНИТЕЛ

За това ще съдим, след като прочетеш присъдата си. (кратко мълчание) Противно на всякаква логика защитникът се опита не да открие истината, а да узакони и издигна измамниците, лъжците, престъпниците. Учудвам се, че всичко това се търпеше...

СЪДИЯ

Аз съм длъжен да изслушам и двете страни. Както тебе, така и него аз съм го поставил за защитник и трябва да уважавам избора си. Но изслушване не значи съгласие.

ОБВИНИТЕЛ

Бих искал да е така. (кратко мълчание) Но в очакване на присъдата искам да подчертая веднъж завинаги! В настоящия процес същественото не е дали Исус е възкръснал, или тялото му е било откраднато. Спомни си думите на Йосиф: който говори за небето, за земята говори, и който говори за бога, за хората говори. Следователно същественото е дали ще изградим рая на земята въз основа на разума и човешката гордост, рай на равни и свободни хора, или ще създадем едно стадо, което ще работи, ще трепери и ще се моли, без да смогне никога да вдигне глава и да погледне звездите като равен! (кратко мълчание) Това е изборът, който трябва да направиш. Но за това трябва да накажеш всички виновни в пуста и вредна вяра. Аз свърших. (мълчание)

СЪДИЯ

Има дума защитникът за последна реплика.

(мълчание)

ЗАЩИТНИК

Уважаеми Съдийо! Бих могъл вече, след като моят опонент заговори с такъв език, да изоставя и аз спокойния, учтив тон, с който говорих досега, и да кажа грубо и пряко какво мисля за него.

СЪДИЯ

Не мога да ти забраня. Знай само, че ако се влияем от несъгласните с нас дотолкова, че приемем техните начини на борба, преставаме да сме "ние" и се превръщаме в "тях".

ЗАЩИТНИК

Фразата е красива, макар малко неясна. Но аз не за това няма да отговоря с неговия тон, а ще направя това, защото моята позиция е правилната позиция... Това доказва и опонента с грубия си език, който показва, че е обзет от безсилен гняв. (кратко мълчание) Отхвърлям с възмущение обвинението, че съм искал да превърна човечеството в безсловесно стадо. Това твърдение показва, че опонентът не е разбрал нищо от моите идеи или не е пожелал да ги разбере. (кратко мълчание) Аз твърдя, че ако едно общество няма една вяра, един духовен идеал, както отделно за всеки индивид, така и за цялото общество, идеал, към който да се стреми с вяра, такова общество се превръща в глутница за себелюбци, чиято единствена грижа е личното благоденствие, разбира се, за сметка на останалите. Да, съгласен съм с опонента, който спомена, че не най-важното е дали Исус е възкръснал, или тялото му е било откраднато. Но мисълта на Йосиф, цитирана тука, а именно, че който говори за небето, за земята говори, и който говори за бога, за човека говори, е мисъл принизяваща. Защо да не кажа аз с много по-голяма вътрешна истина, че който говори за земята, за небето говори, а който говори за човека, за бога говори? (кратко мълчание) Ето това е съществената разлика между нас двамата, драги опоненте? Линията на твоето развитие е низходяща, сиреч унизителна за човека, а моята напротив - е възходяща. Линия, която обещава на човека съвършенство. Знам, знам, няма нужда от жестове. Сам ще кажа това, което искаш.

СЪДИЯ

Когато говориш, ще се обръщаш само към мене. Преки спорове забранявам.

ЗАЩИТНИК

Извинявам се. (кратко мълчание) Моят опонент нарисува наистина картината на човешкото общество, такова, каквото той си го представя. Общество на хора, освободени чрез познанието и гордостта - подчертавам - и гордостта! Но първо: по-рано той говореше съвсем друго. Опасяваше се, че ако хората повярват в безсмъртието си, няма да се подчиняват на законите, ще грабнат меч и ще разрушат нашето "съвършено", както той се изрази, общество. Значи днешното наше общество искаше да запази той. Но нима нашето общество е съвършено? Нима то се състои от хора свободни, вярващи в знанието и разума, горди с това, че са съвършени, макар да знаят, че са смъртни? Не, разбира се! Нашето общество се състои от милиони роби и шепа господари! За какво "прекрасно" общество става прочее дума? (кратко мълчание) И второ: как може да се помисли, че гордостта може да създаде съвършени хора?

СЪДИЯ

Гордостта може да помогне на хората да бъдат нравствени, без да се боят от наказанието на бога... може би.

ЗАЩИТНИК

А аз твърдя, че без вяра, без духовен идеал, човеците ще използват гордостта си, само за да се катерят един другиму на гърба, да бъдат по-силни, по-хитри от другите. Такова общество иска - съзнателно или не - моят опонент! Общество от маймуни! (мълчание) Ето защо, независимо от това дали тялото на Исус е било откраднато, или той е възкръснал, защото тази лъжа ще даде идеала, вярата, величието на човечеството. Сиреч да издадеш оправдателна присъда за всички, освен за виновните в неверие. Аз свърших.

СЪДИЯ

Оттеглям се на съвещание със себе си, за да издам присъдата си.

 


напред горе назад Обратно към: [Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос][Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух