(EN)

 

напред назад Обратно към: [Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос][Стефан Гечев][СЛОВОТО]



Присъдите


СЪДИЯ

Станете. Ще прочета присъдата си.

(мълчание)

Аз, поставения по височайша воля съдия, след като изслушах свидетелите Йосиф, Мария и Тома и пледоариите на обвинителя и защитника, поставени от мене, и се съвещавах дълги нощи със себе си, копнеейки да издам справедлива присъда, отговаряща на истината по изчезването на тялото на Исус Назарянина, наричан Христос, като взех предвид, че по това дело могат да се издадат различни справедливи присъди, реших да провъзглася единствената. Ето я!

По точка първа:

Тялото на Исус е било извадено от гроба от неизвестни лица и духове, отнесено на неизвестно завинаги място и е възкръснало за вечен земен и небесен живот.

По точка втора:

Ако въпросните лица и духове бъдат заловени, да се накажат с цялата строгост на закона и да бъдат разпнати, а едновременно да им се отдаде велика похвала, като бъдат удостоени по право с небесни чинове. Всички свидетели, обвинителят и защитникът да бъдат освободени от всякаква вина, освен от тази, че са вземали страна.

Който се усъмни в справедливостта на тази присъда, да бъде наказан със съмняваща се вяра и с вярващо съмнение до края на света.

Седми ден, година първа.

ОБВИНИТЕЛ

Протестирам срещу тази присъда! Приемам наказанието ти и те проклинам!

ЗАЩИТНИК

Не съм съгласен с присъдата! Приемам предвиденото в нея наказание и ще се моля за тебе отсега нататък в пълна тишина.

СЪДИЯ

Всяка друга присъда за моята присъда би ме накарало да се усъмня в реалността на моя сън.

(много дълго мълчание)

Поздрав на имперския наместник! (кратко мълчание) Закъсня, приятелю. Трябваше да дойдеш по-рано. Делото се разгледа. Мина в голямо мълчание и напрежение. Току-що прочетох присъдата.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Чух я. (кратко мълчание) Искам да си поговорим. (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Доволен ли си от присъдата?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Ти как мислиш?

СЪДИЯ

Мисля, че трябва да си доволен. Струва ми се, че това е най-справедливата присъда, която съм издавал някога. И единствено възможната по едно такова страшно дело.

(кратко мълчание)

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Кажи ми, приятелю, знаеш ли защо те поставих на това място и ти дадох такава власт?

СЪДИЯ

За да открия истината!

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Коя истина?

СЪДИЯ

Истината за изчезване на тялото...

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Коя истина?

СЪДИЯ

Не те разбирам. Истината!

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Не истината, а истината, нужна на Империята.

СЪДИЯ

Нима Империята има друга истина освен Истината?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Истината на Империята е Истината.

СЪДИЯ

Защо си недоволен тогава от присъдата?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Защото, драги, присъдата ти се основава на твоята истина, а тя, очевидно, не е истината на Империята. Обикновените хора могат да си имат свои истини. Но служителите на Империята - никога.

СЪДИЯ

Трябваше да ми кажеш това преди започването на процеса.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Ако бях ти казал, щеше ли да издадеш друга присъда? (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Може би не. (кратко мълчание) Сигурно не.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Виждам сам.

СЪДИЯ

Защото Империята ще отмине, а аз ще остана. Значи вечна е моята истина.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Не, ще отминеш ти, а Империята ще остане. Значи вечна е нейната истина.

СЪДИЯ

И трябваше да издам присъда съгласно нейната истина?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Да, ако искаш да бъдеш вечен като нея. (мълчание)

СЪДИЯ

Каква истина очакваше Империята от мене?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Това ти сам трябваше да разбереш. Империята никога не налага истината на съдиите. Ако се усещат част от нея, те я носят в себе си.

СЪДИЯ

Понякога истината блесва изведнъж толкова силно...

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

... че те ослепява.

СЪДИЯ

Добре, сметни, че нещо ме е ослепило и отвори очите ми за истината на Империята, която аз трябваше да провъзглася.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Сега е много късно. Ти произнесе присъдата и тя не може да се отмени. (кратко мълчание) Затова ще ти кажа. Империята имаше нужда от твърдата истина, че е непоклатима, страшна и вечна. Че няма нищо по-върховно от нея. (кратко мълчание) А ти, вместо да обвиниш Назарянина в стремеж да се издигне над империята, издигна над нея и последния селяк.

СЪДИЯ

Не знаех, че Исус е виновен или подсъдим. (кратко мълчание) Та ти, ти сам не изми ли чистите си пръсти, за да покажеш на всички, че не намираш вина в него?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Разбира се. Защото знаех, че други ще измърсят ръцете си с неговата кръв. (мълчание)

СЪДИЯ

Нима ако не знаеше това...

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Тогава нямаше да се измия, а щях да покажа ръцете си на Империята, за да види и оцени жертвата ми.

СЪДИЯ

Каква жертва?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Че съм си наложил да не измия ръцете си. (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Чакай! Ако Исус е трябвало да бъде подсъдим, тогава значи ти вярваш в неговото възкресение!

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Когато настъпи времето да се разглежда неговото дело, предоставих ти правото на избор. Империята не отнема правото на избор. Тя само наказва неправилния.

СЪДИЯ

Какъв е критерият на Империята за правилен и неправилен избор.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Нейният собствен закон.

СЪДИЯ

Нима Империята знае всичко, та да няма нищо извън закона й.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Империята съдържа в себе си всички истински закони, приятелю.

СЪДИЯ

Какво значи "истински закони"?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Тези, които не се противопоставят на съществуването й. (кратко мълчание)

СЪДИЯ

Нима Исус се противопоставяше? Той искаше да промени не Империята, а човека. Може би той разбираше по-добре нейната истина, отколкото ние с тебе... Спомни си: когато ти го запита дали е юдейски цар, той ти отговори, че неговото царство не е от този свят...

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Именно. Тогава се уверих във вината му. Той противопостави своето царство на Империята. Затова бе осъден.

СЪДИЯ

Не! Той искаше да разшири и усъвършенства закона на Империята чрез чудото. (кратко мълчание)

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Ти сам каза същината. Значи си я знаел. (кратко мълчание) Сега ще ми бъде много трудно да те оправдая.

СЪДИЯ

Защо? Не разбирам.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Империята признава само едно-единствено чудо, своето съществуване. Всяко друго чудо може да унищожи нейния закон, а най-сигурно - чудото на Исус - възкресението.

СЪДИЯ

Но моята присъда не утвърди неговото чудо! Тя го допусна толкова, колкото и го отрече. И не може да бъде иначе. (кратко мълчание) Щом Империята съдържа всеки закон, нима не съдържа в себе си всички противоречия?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Империята, драги, е единствената, която създава от хаоса хармония. Всички ние сме длъжни да приемем хармонията.

СЪДИЯ

Тогава кой ще създава хаоса, от който се ражда хармонията?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Тези, които създават хаоса, биват осъждани.

СЪДИЯ

Даже когато с това поддържат хармонията?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Именно затова.

СЪДИЯ

Не те разбирам. Обясни ми, моля ти се.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Всеки опит да се прекрачат земните или небесни граници на Империята, независимо от стремежа и резултата, е престъпление, което се наказва.

СЪДИЯ

Защо?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Защото извън тези граници няма нищо.

СЪДИЯ

Толкова по-добре! Значи тези, които ги прекрачат, ще изчезнат!

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

С присъствието си отвъд те превръщат нищото в нещо и то се противопоставя на Империята. Едно ново нещо, което не е тя.

СЪДИЯ

Всъщност значи те разширяват границите й.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Не. Защото извън нея няма нищо. (мълчание)

СЪДИЯ

Не разбирам. Нищо не разбирам. Ние се въртим в кръг.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Кръгът е съвършенство.

(мълчание)

СЪДИЯ

Приемам го, макар че не го разбирам. Но къде е моята вина? Ти ме обвини. В какво ме обвини?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Още ли не разбираш! (кратко мълчание) Като те поставих за съдия, аз ти дадох възможност да избереш: Исус или Империята, закона или чудото. (кратко мълчание) И какво направи ти?

СЪДИЯ

Направих единствения възможен избор, като взех предвид показанията на свидетелите...

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Чакай! Значи показанията им. Те всички признаваха, вътре в себе си чудото. Прави бяха Обвинителят и Защитникът, когато те обвиниха, че си подбрал свидетелите своеволно.

СЪДИЯ

Това са единствените свидетели, които знаеха.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Те са единствените свидетели, които вярваха.

СЪДИЯ

Не съм съгласен. Спомни си какво каза Йосиф накрая. Спомни си последните думи на Мария. Спомни си какво каза селянинът Тома, преди да си отиде. В безверието на Йосиф имаше едно перце от крилото на ангел и то създаде хармонията между вярата и безверието му. А Мария? Нима капката отрова, вляна в душата й от духа на отрицанието не правеше вярата, не, знанието й още по-върховно? Нима селянинът от Емаус, като се запита дали е по-лесно лесното или страшното, не ги сля в един свят, където раят и адът са едно! (кратко мълчание) Какъв избор можех да направя аз, след като изслушах тези свидетели? (мълчание)

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Опиянението от думите те води до заблуда.

СЪДИЯ

Каква заблуда виждаш в това, което казах?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Страшната заблуда да убеждаваш себе си, че си разбрал мислите на другите напълно, когато - и ти сам знаеш това - си подбрал от тях само онова, което подкрепя твоите мисли. (кратко мълчание) Ти избра всеки от последните въпроси, които им зададе, и ги зададе по такъв начин, че те не можеха да ти отговорят иначе. Те никога не биха отговорили така, ако ти предварително не беше измислил отговорите им.

(мълчание)

СЪДИЯ

Това... това не може да е вярно.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Обвинителят и Защитникът по делото, които ти сам избра, ти доказаха същото.

СЪДИЯ

Те бяха против мене. Речите им бяха насочени против мене. Те обвиняваха единствено мене. Защото не исках да се съглася с тях. Те бяха прави във всичко, освен в едно: отхвърляха и защитаваха чудото със законите на разума. И затова всъщност се мъчеха да го отхвърлят и се мъчеха да го приемат. И затова бяха срещу мене.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

И бяха прави. Законът на Империята е висшият разум. Но ти не пожела да го изслушаш.

СЪДИЯ

Където има разум, там има и не-разум. И колкото повече потискаш разума, толкова повече избуява той, а колкото потискаш не-разума, толкова по-силен става. И ако тук се появи само разум, тук или другаде, веднага ще се появи само не-разум. За да съществува онази хармония, за която говориш, трябва разумът и не-разумът да се слеят в едно. Това е законът на вселената. Издадох такава присъда, за да спася хармонията.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Не се ли възвеличаваш твърде много, приятелю? Кой си ти, та поемаш върху себе си задачата да спасяваш Империята? Кой ти е дал такова право? Ти беше поставен да я защитиш, макар че тя няма нужда от твоята защита, (кратко мълчание) Всъщност поставих те аз, за да ти дам възможност да защитиш и спасиш себе си. Ти не се възползва от този единствен случай.

СЪДИЯ

Наистина, може би аз пожелах в един миг да възвися себе си. Прощавай. (кратко мълчание) Направих това, защото смятам, че когато всеки от нас възвисява себе си, възвисява Империята. И когато всеки от нас открива истина, открива я за Империята и по този начин я кара да се движи. (кратко мълчание) Нима Империята е застинала и неподвижна?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Това са тайни, които и аз не знам. (кратко мълчание) Струва ми се, че нейното непрестанно движение е такова, че ако някой би могъл да я съзерцава изцяло отстрани, би помислил, че тя е неподвижна. (кратко мълчание) Но, повтарям, това са тайни, които никой няма право да знае.

СЪДИЯ

Аз исках да зная. Аз предчувствах. Затова издадох такава неподвижна, пълна с движение присъда! Какво трябваше да сторя?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Да се оправдаеш, ако можеш. Или поне да не се самообвиняваш повече.

СЪДИЯ

Искаш да кажеш - да призная искрено, че съм произнесъл неправилна присъда, (кратко мълчание) Как да го направя? (кратко мълчание) Да не мислиш, че не искам да живея спокойно и достойно в лоното на Империята? (кратко мълчание) Но аз не можех да провъзглася, че няма възкресение, защото може би има. И не можех да провъзглася, че има възкресение, защото може би няма. (кратко мълчание) И разбрах, че за да стигна до истината, трябваше да ги съединя двете в едно пълно и несъмнено единство. (кратко мълчание) Може би, един ден, когато узная всичко, ще мога да направя правилния избор. И тогава Империята ще престане да съществува.

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

За да съществуваш ти в Империята, трябваше да направиш избор.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Дори ако бях избрал чудото?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Да беше избрал поне чудото! Тогава Империята щеше да знае, че си неин враг и щеше да те накаже с почтената смърт на достойните престъпници и ти щеше да бъдеш част от нея.

СЪДИЯ

О, това би било прекрасно! (кратко мълчание) Но не можех да го направя, нямаше да бъде истината!

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

С присъдата, която произнесе, не може да се живее в Империята, приятелю. Значи изобщо не може да се живее.

СЪДИЯ

Знаех. Зная. Мислиш ли, че не зная?

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

С присъдата си ти се откъсна от всички корени, които те свързваха с Империята. И остана сам в една пустиня, където няма нито пясък, нито слънце, нито движение, нито покой. (кратко мълчание) Ти не можеш да съществуваш. (мълчание) И защото причината за твоето несъществуване е Разпънатият, като последно утешение те наказвам с неговата смърт. Ти ще умреш на кръста. Там може би ще направиш най-после избора си така, както го направи той. (мълчание)

СЪДИЯ

Като избера възкресението? (мълчание) Ще ме разпънеш. (кратко мълчание) Какво от това? (кратко мълчание) Какво от това! Аз бях разпънат цели векове между "да" и "не", между закона и чудото. Благодарение на това дело открих истината. И станах цял и неделим. Да, самотен, безкрайно самотен. Но цял. И спокоен. Защото намерих истината. И все ми е едно сега дали тази истина е истината на Империята, или истината извън нея. (кратко мълчание) Не, ти вече не можеш да ме разпънеш сега, когато в сърцето ми е истината. Гвоздеите, които ще се забият в ръцете ми, аз няма да усетя, защото съм цял и неделим и нищо не може вече да ме разпъне. И никой не може вече да ми причини нито страдание, нито радост, нито смърт, нито живот. (мълчание)

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Нещастник. Ти си мъртъв. (кратко мълчание) Ела да те предам на войниците. (мълчание)

СЪДИЯ

Искам да те попитам нещо. Само моля ти се, отговори ми истината. В името на нашето някогашно приятелство. (кратко мълчание) Когато ме постави за съдия, знаеше ли, че ще издам присъда, за която ще бъде осъден?

(кратко мълчание)

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Знаех. И не вярвах.

(кратко мълчание)

СЪДИЯ

Как мислиш, приятелю. (кратко мълчание) Когато забиват гвоздеите в ръцете ти, дали много боли?

(мълчание)

ИМПЕРСКИ НАМЕСТНИК

Пожелавам ти да те заболи. Много. Ела.

 

Затъмнение

 


напред горе назад Обратно към: [Процес за изчезване тялото на Исус Назарянина, наречен Христос][Стефан Гечев][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух