напред назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]



Мечката и дърварят


Eдин дървар, като минавал край някакъв бодлив и трънлив храст, чул шумолене. Надникнал в клонака, и що да види - едно малко, рунтаво мече се заплело в трънете, напряга сили, скимти, ръмжи, но не може да се измъкне. Дърварят посегнал, раздвоил тръните, откачил уплашеното мече, помилвал го по главата и го пуснал да си ходи. А мечката била наблизо върху съседната канара. Тя видяла всичко, сринала се от канарата - и право при дърваря. Като я видял, оня си глътнал езика от страх, но мецана дигнала нагоре предната си лапа, успокоила го и проговорила с човешки глас:

- Не се бой, нищо лошо няма да ти сторя. Аз видях как помогна на мечето ми, разбрах те, че си добър човек, и реших да се побратимя с тебе. Искаш ли?

- Как да не искам - отвърнал дърварят, - кой бяга от такава посестрима като тебе!

Тогава мечката се изправила на задните си крака, разтворила предните си лапи и братски прегърнала дърваря. Според обичая дърварят трябвало да я целуне по муцуната, ала щом си доближил устата, лъхнала го тежка миризма и той се стъписал.

- Какво? Защо се дърпаш? - учудено го попитала мечката.

- Много на лошаво ти миришат устата, на мечовина - отвърнал дърварят.

Мечката се докачила от тези думи, отпускала се на земята, помълчала малко и викнала:

- Удари ме, побратиме, по врата с острието на секирата си!

Дърварят се слисал:

- Що думаш - рекъл, - де се е чуло и видяло побратим да дига секира срещу посестримата си?

- Удряй! - грозно изръмжала мечката. - Или ще те одрънкам!

Дърварят нямало що да прави. Дигнал секирата и ударил мечката. Рукнала кръв от раната. Мечката, без да погледне човека в очите, се обърнала назад и се мушнала в гъсталака. Изчезнала.

Минали години. Дърварят много пъти ходил из гората, но никъде не срещнал посестримата си. Веднъж, като се въртял под дърветата, изведнъж отнякъде изскочила мечката. Познали се двамата, поздравили се и заприказвали. От дума на дума стигнали до удара със секирата.

- Разгеле, побратиме - рекла мечката, - я виж какво е останало от раната, дето ми я нанесе.

Дърварят поразровил козината на врата й, но не намерил дори белег.

- Нищо не е останало! - рекъл той.

- Видиш ли, побратиме, раната отколе заздравя и я забравих, но лошата дума, дето ми я каза тогава, няма да я забравя, докле съм жива.

И като поклатила тъжно глава, мечката си тръгнала.

 

 

 

Текстът е публикуван благодарение на Мирели ЕООД, гр. Бяла.

 


напред горе назад Обратно към: [български народни приказки][СЛОВОТО]

 

Аз, детето! - детският портал!


© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух