напред назад Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]



Кога


На, стана толкова време

във робство ти лежиш,

на, стана толкоз векове

мълчиш, търпиш стоиш!

     И работиш за другите,

     и теглиш като вол,

     но виждат се месата ти

     и пак си гладен, гол.

И нямаш нищо ти добро,

с което да се утешиш,

натиснало те е отвред зло,

а ти мълчиш, търпиш.

     Народе клет, я ми кажи,

     се тъй ли ще търпиш,

     се тъй ли враговете си

     ще храниш, ще кърмиш?

Кога кажи ще станеш ти

и с силен, страшен глас,

ще кажеш: "Тук изедници,

отпреде ми на съд!

     Търпях аз толкова време

     и работих кат вол -

     вик сити сте, облечени,

     пък аз се гладен, гол.

У вас палати мраморни,

аз нямам де да спя,

у вас безценни камъни -

пък аз от глад да мра!

     И всичко, що вий имате,

     се мой е то имот,

     що плюскате, що пръскате -

     на моя труд е плод.

Без мярка вий ме мъчихте

и пихте мойта кръв,

сега ще ми отплащате -

аз искам "кръв за кръв!"

     Кога, народе, турците

     от твоята земя

     ще махнеш, чорбаджиите

     ще смажеш кат зъмя?

Кога и ти ще заживейш

свободен, нов живот?

Пред себе си и другите

ще казваш "Не съм роб!

     Погина вече моят враг,

     добих си нов живот,

     и заживя сякой човек

     от своя собствен труд.

Аз нямам ни началници,

ни господин, ни роб.

Ний синца сме работници -

свободен сме народ..."

 

 

Одеса, 1873 год.

 


напред горе назад Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух