Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]

Народа е потънал в кръв,

народа плаче, пъшка,

а той - народния водач,

жената си прегръща.

     Народа е разпят на кръст,

     прободен е в ребрата,

     а той - народния водач,

     целува си жената.

И милва я, и дума й

любовни, сладки думи,

и в тоя час изменника

клетвите си не помни.

     Не помни той, че се е клел

     да мре зарад свобода.

     Честит - забравил той сега

     и клетви, и народа.

Прегърнал си женицата,

целува я в очите,

и дума й: "Ще станеме,

мой мила, ний честити.

     Ще найда аз пари безчет,

     ще ти купя елмази,

     па нека казва кой що ще,

     нека света ни мрази!"

А турците колят, бесят

народа разбунтуван;

горят села, секат деца,

правят разврат нечуван.

     Посърнали сюрмасите,

     към планината гледат,

     но няма там Войводата -

     живее той във Белград.

Букурещ, октомври 1875 год.

Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]