Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]

Премина младостта ми

без радост във сърцето

и черти скръбта проклета

бразди по лицето.

     Сълзи лея аз за своето

     щастие убито,

     а то мене отговаря

     тъжно, та сърдито:

Кой ти е крив? Кой те кара

ти да я напуснеш,

и със нея из сърце си

мене да не пуснеш?

     Аз ти казвах: туй е твойта

     другарка избрана,

     със нея ти ще преминеш,

     кат лале в градина...

Не послуша мойте думи

и сам й отказа,

но със това ти себе си

най-много наказа.

     Плачи сега, лей ти сълзи,

     честта се не връща,

     твойто либе чернооко

     другий го прегръща.

Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]