напред назад Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]



Нямането


Нямането - зло голямо,

глупави момчета,

то накарва на кривдата

правдата да шета.

   *

Нямането - зло голямо,

глупави момчета,

то накарва роб да стане

човек на човека.

   *

Нямането - звяр без милост,

глупави момчета,

наще дарби, сили, младост

то алчно поглъща.

   *

Нямането принуждава,

пъргави юнаци,

син баща си да продава,

майка - дъщеря си.

   *

Нямането, много хора,

момци, е убило,

много сърца, като стъкло,

без жалост разбило,

   *

Нямането е и мене,

момци, принудило

зло да казвам на доброто,

на черното - бяло.

   *

Нямането, нямането -

пусто да остане!

То ме кара да се кланям

на тез истукани.

   *

Ех, мои момци, аз сам зная

тук какво усещам,

като ги слушам, кат гледам,

и кат им поддаквам.

   *

Но кажете, що да сторя?

крадците богати,

а пък тука всяко нещо

дават за дукати.

   *

Аз имам жена, деца,

не съм като вази,

грехота е те да ходят

голи, гладни, боси.

   *

Поклоних си аз главата -

тям добро да бъде.

Но какво ми това струва,

сам си Господ види.

   *

Ех, недейте ме презира,

слаб е человека.

Помислете, на бедността

аз съм верна жертва.

   *

Постигна ме безчестие

посред земя чужда.

Аз го приех - поклоних се,

но то бе от нужда...

   *

Нямането, нямането -

пусто да остане!

То накарва человека

безчестен да стане!

 

 

Гюргево, 20 февр. 1877

 


напред горе назад Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух