напред назад Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]



Пиеница


Не ми се, момци, смейте,

че съм болнав и стар,

че винцето обичам,

че пия го за цяр,

     че ходя бос, опърпан,

     небръснат, неумит.

     Що нещо съм претеглил,

     що съм в света видял!

И аз бях като вазе,

юначен, силен, млад,

със чъвства и със мисли

и азе бях богат.

     И аз бях като вазе

     решителен и смел,

     и хвъркаше високо

     мойта мисъл - орел.

Ех, момци, млади, силни,

що работа свети

да правя съм се мъчил

за ваши добрини.

     Ний бяхме всинца трима,

     три брата по душа,

     по чувства и по мисли,

     по мащеха съдба.

От малки се сближихме,

в един тръгнахме път,

но и трима ни смаза

проклетия живот.

     Защо да ви приказвам

     за нашите тегла!

     Трябва ли да разбуждам

     на мъртвите съня?

Единът го убиха,

другият се уби -

така се тук затриха

две ангелски души.

     Пък аз? Аз слаб излязох,

     светът ми домиля,

     ръката си не вдигнах

     със слава да умра.

Захванах да заливам

със вино мойта скръб,

и в него да намирам

утеха в този свят.

     Ей, давайте ми вино,

     пияно като яд,

     тъгите да забравя,

     да стана силен, млад.

Че аз ще ви попея

от нашите песни,

гората ще разплача -

тез голи канари.

     Не ми се, момци, смейте,

     че съм болнав и стар,

     че винцето обичам,

     че пия го за цяр...

 


напред горе назад Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух