Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]

Не ме роди моя баща

знатен и богат,

не остави той сину си

никакъв имот.

     Сал едно ми той остави -

     един скъп съвет,

     и той стана зарад мене

     моя свят завет:

"Не продавай ти честта си,

свойта свобода.

На никому да не станеш

подлизник, слуга.

     Но е бил той силен, знатен,

     но е бил богат,

     пред никого да не склониш

     твоя мъжки врат."

И запомних ази тия

бащини слова,

и никому не станах

подлизник, слуга.

     Живея си както мога

     и както си знам.

     И никому аз не казвам:

     дай ми хляб да ям!

От глад, мъки и неволи

сред страшна борба

аз отпаднах и усещам

скоро ще умра.

     Но ще умра ази честен

     и като герой.

     Никой за мен не ще каже:

     "Роб той беше мой.

Аз го храних, той ми беше

покорен слуга,

и той беше от многото

хора на света."

Обратно към: [Стефан Стамболов][СЛОВОТО]