напред назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]



Наистина


Реших, че мога да летя - и литнах,

възнесена на твоите крила.

Поисках силно светлината и я имах -

държах я просто тъй, в ръка.

 

Реших до края на света да ида - и отидох,

подкрепях се до твойте рамена.

Потърсих смело Любовта и я намирах,

жужаща лудо в смахнатата ми глава.

 

Реших, че с теб сме вечни - май че бяхме,

преди да видим края на безкрайността,

където се ударихме в стените си и паднахме,

оставяйки в небето две дири светлина.

 

А долу, в тая нощ така мечтана,

две вечности заклеха си желание.

 

1999 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

 

© Диляна Спасова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух