напред назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]



Отчаяно


Будя се от сълзи и кошмари

и ужасена с поглед се потърсвам,

попипвам тялото, очите си неспали,

и в мрака, непрогледния, изтръпвам:

 

да, тук съм още, тук, и дишам,

но нощен ли вампир ми взе душата,

във огледало образа си питам,

или пладнешкия вампир на суетата?

 

1999 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

 

© Диляна Спасова. Всички права запазени!

 


© 1999-2023, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух