напред назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]



Полъх


Косата ми се е обърнала

на шумно гъмжило от ветрове;

във очите ми слънчев лъч

сплита шарени, ярки дъги.

 

Устните - парещо щастие -

палят фитила на моята страст,

а ръцете ми - нежно докосване -

си играят на сенки в полутъмната стая.

 

Галя облаци, стигам и слънцето

и се потапям в пенливата благост.

И туптя - цялата съм сърце,

дъхащо на ароматна младост.

 

1997 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

 

© Диляна Спасова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух