напред назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]



Стон


Когато ти си далече,

целият свят ми е безразличен.

Пъстрите цветове са станали

нямо сивеене,

слънцето - черни мъгли;

мойта усмивка е станала

бледно мълчание,

а крилете ми - глухи решетки.

Даже животът ми стана различен:

беше очакване

беше тръпнене

беше горене...

...а сега е само гаснещо тлеене.

 

1997 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

 

© Диляна Спасова. Всички права запазени!

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух