Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

Минута мълчание пред гроба на лятото,

увит във мъглата на есента.

И трепва у мене копнежът - със ятото

да ида във топла страна.

Минута мълчание пред кътчето щастие,

с което дари ме то - мойто море.

Морето, в което лъчите и багрите

рисуват любов в необятно сърце.

Минута мълчание и пред тях -

           слънчогледите -

изгорели, навели глави,

сякаш срам ги е от пожара на страстите,

във душата ми който гори.

Минута мълчание - няма полза от думи;

за добрия приятел - само глухо стенание.

И над гроба на лятото мъката плува

в една епитафия - "Минута мълчание".

1996 г.

Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

© Диляна Спасова. Всички права запазени!