Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

На младостта вълшебните лъчи

ме галят с нежност бяла

и къпя се във луди светлини,

от свежина залята цяла.

Зората срещам с буден трепет,

усещайки вкуса на тоя ден;

замирам в ударите на сърцето

и тласъка на кръв, бушуваща у мен.

На улицата все се смея

и грабя слънчеви лъчи

със дива хищност на пантера,

която плячката лови.

А вечер най-дълбоко синьо ме обгръща,

разпръснато от лунна светлина;

изпълва ме със живи чувства

и до среднощ ми пречи да заспя.

1996 г.

Обратно към: [Диляна Спасова][СЛОВОТО]

© Диляна Спасова. Всички права запазени!