напред назад Обратно към: [Сирак Скитник][СЛОВОТО]



Утро


Безсилно стенеща, отхожда си нощта

И лебеди отлитащи разсипват розови венци.

Опиянени чучулиги сребърни струи разливат

По златни падини и сънни долини.

 

Над сънни светове

Могъщи блеснали крила се къпят в поднебните пустини...

 

Денят се ражда хоре във прозирни синини,

Денят се ражда сам, разсипал кървави стрели

След бягащи смутени тъмнини...

 


напред горе назад Обратно към: [Сирак Скитник][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух