напред назад Обратно към: [Сирак Скитник][СЛОВОТО]



Утро


Кои нечакани стъпки смутиха светостта на мъртвите олтари?

Нечакани стъпки смутиха спящото страдание на воята душа.

Престъпнице, вървя по твоите стъпки и преди още да запали

Нощта над бездните блуждающи венци, ще те догоня.

 

О, кой нечакано пробуди спящото страдание на моята душа?

Престъпнице, когато утрото разкъсва сънните вуали

Над степите ще те догоня (О, пожали ме ти).

И кървав дъжд ще ороси надвисналите класове (о, кой ще ме пожали!).

 

Пробуди ти безумното страдание в моята душа. . .

Защо? О, шепнещо ридание на умираща вълна!

Ще те нестигна аз, когато и потоците заспят (О, пожали ме!)

А кой ще възвести на плачущото утро, че аз безумно те обичах, о, жена?

 


напред горе назад Обратно към: [Сирак Скитник][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух