напред назад Обратно към: [Константин Стоянов - Окела][СЛОВОТО]



Делчо Чапразов, един съвременен Матей Преображенски


Никога не съм си представял, че разпространението на една книга може да се окаже по-трудно и от намирането на издателство за нейното публикуватне. Когато моята първа стихосбирка „Време е“ беше готова от печат, аз трябваше сам да се погрижа за нейното разпространение. Най-напред отидох до книжарницата „Български писател“, която се намира на ул.“Ангел Кънчев“. Продавачката към която се обърнах, ми каза с усмивка на уста , че няма нищо напротив да и оставя няколко бройки, но трябва първо да пита шефа си за разрешение. Аз обаче не разполагах с достатъчно време да чакам за отговор, тъй като след два дни имах полет за Ню Йорк и се запътих към близкия площад „Славейков“. Като видях многобройните книжарници на открито, предположих, че бързо ще намеря някой който да прояви интерес към мойте стихове. Първият книгопродавец при който се спрях, взе една от книжките и започна да я върти из ръцете си.

- Кой е па тоя писател? - попита той.

- Еми, аз - боязливо отговорих, като му обясних, че ще му оставя книжките си безплатно, само и само да достигнат до читателите.

- Да ги взема, ама то сега никой не купува български книги - рече той, като се почеса по темето, след което добави. - Ти като си от Америка, защо не преведеш някоя американска книга, знаеш ли какви пари ще направиш?

Следващият книгопродавец, при който отидох, дори не си направи труда и да я разгледа а направо отсъди:

- Българските книги и за подарък не стават, особено тия със стихотворенията - засмя се той на собственото си откритие.

Аз продължих да обикалям плащада надявайки се все пак да намеря някой, който да се съгласи да вземе моите книжки. Реших да си опитам късмета при една жена, която ми се видя доста симпатична. Тя също ми отказа, но като видя моето разочорование, ме посъветва да се обърна към бай Делчо , който продавал само български книги и ми посочи къде да го намеря. Книжарницата на открито на бай Делчо се намираше точно срещу входа на Столична библиотека. Тя бе подредена наистина само с български книги. Наред с произведенията на родните класици, бяха наредени и творбите на съвсем млади и непознати автори. Бай Делчо, който беше отделил специално място за поетичните книги, веднага разбра за какво бях дошъл при него и докато четеше моите стихове, започна да ги предлага на своите клиенти. На първите притежатели на моя скромен поетичен дебют, с удоволствие раздадох автографи.

След като предишните продавачи се изказаха толкова негативно за българските книги, за мен беше интересно да чуя мнението на техния най-ревностен разпространител. Делчо Чапразов ми отговори, че в първите години на демокрацията хората са купували само преводна литература, независимо от нейното качество. Когато се наситили на булевардните романчета, посредствените криминалета и ужасиите от книгите на Стивън Кинг, те започнали отново да търсят произведенията на родните автори. Особен интерес за любителите на българската литература, преставлявали историческите и биографичните книги за събития и личности, за които по време на социализма беше табу да се пише и говори. Докато си приказвахме с него имах чувството, че пред мен стои Матей Преображенски , възкръснал, за да работи отново в полза на своя род и родина. Бях приятно изненадан да разбера, че Делчо Чапразов е и писател, който има издадени повече от двайсетина публистични, историографски и поетични книги. Накрая той ми подари две от своите книги - „Македония за прегръщане“ и „Македония, земя най-българска“.

Публистичните книги „Македония за прегръщане“ и „Македония, земя най-българска“, преставляват своеобразен алманах на българската литература от последните години. Той прави преглед на всичко интересно и значимо излязло през този период от българските писатели и поети. В тях авторът подлага на остра критика националните нихилисти и продажниците, като в същото време извисява до най-висока степен творците, които се гордеят, че са българи и които със своите произведения остават верни на своя корен. Делчо Чапразов е от хората в които гори силен огънят на българщината. От него трябва да се поучат всички българи, които са обхванати от национално безверие и са се отдали на чуждопоклоничество.

Хубаво би било, градската общината или някой от родните бизнесменни да подпомогнат просветителското дело на бай Делчо и да му осигурят една истинска книжарница. По този начин те ще осъществят неговата най-голяма мечта и ще направят едно добро дело за родната литература, която в момента е като удавник сред океана от чужди преводни книги.

Един приятел, който наскоро си беше в София и на когото бях заръчал да се обади на бай Делчо, ми съобщи неприятната новина, че новите високи наеми на площад „Славейков“ са принудили този съвременен възрожденец да се откаже от своето благородно дело.

 

1996 г. - 1998 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Стоянов - Окела][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух