напред назад Обратно към: [Константин Стоянов - Окела][СЛОВОТО]



Възстановяването на музея "Баба Тонка" в Русе - едно благородно дело


През последните години, много от културно-историческите паметници в България, бяха оставени на произвола на съдбата. За съжаление сред тях е и музеят "Баба Тонка" в Русе. Наскоро министерството на образованието и културата на Австрия обяви своето решение да инвестира 1 милион шилинга в проект за реставриране на родната къща на носителя на Нобелова награда по литература Елиас Канети в Русе. Ако ние българите обаче, не се погрижим за къщата паметник на възрожденския род Обретенови, който е неотделимо свързан с националната ни история и символ на патриотична всеодайност, няма кой друг да го направи вместо нас. Благородната цел, за събиране на средства и възстановяване на музея "Баба Тонка", си е поставил русенският клуб "Българка" с председател д-р по медицина Розина Мирчева.

 

- Г-жа Мирчева, разкажете ни за създаването и дейността на клуб "Българка"!

Клуб "Българка" - Русе е създаден на 10.02.2000г., като редовен член на Националния граждански форум "Българка" - София, който се председателства от г-жа Ева Соколова. В клуба членуват 38 дами от гр. Русе - юристи, лекари, учители, журналисти, психолози, историци. Всички членове на клуба са с определено обществено положение в града и професионално утвърдени, доказани специалисти в своята област. Обединява ни принципа на демократизма, възпитанието на младото поколение в дух на християнски добродетели и патриотизъм. Занимаваме се преди всичко с благотворителност и подпомагане на младите жени в отглеждането и възпитанието на децата им, както и в тяхната професионална адаптация на работния пазар. За краткото ни съществуване сме направили няколко благотворителни акции, най-значимата е благотворителния търг на произведения на изкуството съвместно с "Ротари" клуб - Русе. Средствата използвахме за закупуване на коледни подаръци за два дома за сираци и три старчески дома в града. Сформирахме и клуб "Млада майка", където членуващите получават безплатни медицински консултации, както за себе си, така и за своите деца, практически съвети по семейно планиране и отглеждане на деца, юридически консултации и посредничество при намиране на работа. Възстановяването на музея "Баба Тонка" е изцяло в унисон с желанието ни да възпитаваме децата си в родолюбие, защото в последните години, това е позабравена тема в училищата, да не говорим, че почти нищо не се знае за бележития русенски род Обретенови. След като музеят беше затворен през 1992г., от тогавашните управници в града, подръжници на социалистите, считаме, че е настъпил моментът да отворим музея с една нова, съвременно подредена експозиция и всички неизвестни досега факти да бъдат показани. Искам също така да отбележа, че инициативата за възстановяването на музея е изцяло на г-жа Веселина Антонова, която е научен сътрудник по история и началник отдел в държавен архив - Русе, и автор на книгата "Потомците на Баба Тонка и народният съд".

 

С няколко въпроса се обърнах и към г-жа Веселина Антонова.

 

- Г-жа Антонова, какво Ви накара да се заемете с изследването на рода Обретенови и написването на книгата "Потомците на Баба Тонка и народният съд"?

Интереса ми към историята на рода Обретенови се зароди, след като завърших Университета и започнах работа в музей "Баба Тонка". Възможността да работя с автентичните документи, писани от ръката на Никола Обретенов и на негови съратници като Захари Стоянов, Стефан Стамболов и др., предадени в музея от внучката му г-жа Балканска, предопредели и първите ми професионални изяви, свървани с проучване и публикуване на неизвестни за науката документи от този безценен архив. Чрез ежедневния досег с предметите, които са били притежание на Баба Тонка, синовете и дъщерите й, пазени като безценни реликви от внучката й Тонка и съпруга й Нико Просеничков, неусетно се създаде невидим мост през времето и тези хора, постепенно ги почувствах като свои близки. От снимките и написаното от тях, градях своята представа за поведението им и мотивите, които са подтикнали цялото семейство на Баба Тонка да посвети живота си на национално-освободителното движение. В този "диалог" безспорно най-важна роля има г-жа Балканска. Детските й спомени за дядо й и баба й Никола и Димитра Обретенови, за родителите й Тонка и Нико Просеничкови, незначителните на пръв поглед случки от ежедневието, разказани с топлота и чувство за хумор, ми позволиха да се докосна до интимния живот на семейството, което остана завинаги в паметта на българската нация като символ на героизъм и саможертва в името на националната идея. Още през 30-те г. на ХХ в., домът на Обретенови постепенно се превръща в своеобразен музей. Ученици от цялата страна пристигат в Русе, за да посетят Ботевия четник и да чуят автентичния му разказ за отминалите времена и за легендарната му майка. Животът на цялото семейство е подчинен на засиления родолюбив интерес на поколението от 30-те години, което наново възражда българската идея, както и на широк кръг хора, към историята на борбите за национално освобождение и преклонението пред съдбата на Баба Тонка и нейните деца. А само десет години по-късно, куминистическият режим убива техните преки потомци - уважаваното от всички сем. Просеничкови. Един инсторически факт, който наследниците на палачите, все още се опитват да прикрият, като затвориха музея. Създаването на нова, постоянна експозиция, разказваща и за тези събития, продължава да плаши хората от бившия комунистически режим.

 

- Вие сте проучили множество документи от държавния архив, свързани със живота на Обретенови. Открихте ли между тях и други интересни и неизвестни факти за събития и личности от нашата история?

Задълбочената научноизследователска работа с архивните материали винаги поднася изненади. От една на пръв поглед незначителна бележка на Никола Обретенов, в полето на ръкописните му спомени, даде възможност да се докаже, че Баба Тонка е родена в Русе, а не както беше прието до сега в научната литература - с. Червен, Русенско. Благодарение на този ръкопис успяхме точно да установим мястото на родната й къща и миналата година там бе поставен паметен знак.

А проучването ми относно активната благотворителна дейност на Тонка Никола Обретенова, в международната организация на Червен кръст, разкри твърде интересни епизоди от живота в Русе. През август 1940 г. русенци събират по своя инициатива храни, медикаменти, пари и пр. в помощ на акустиралия в р. Дунав кораб "Пенчо", който транспортира 509 германски евреи. В момента се опитвам да събера повече сведения за този малко известен факт, за да се проследи съдбата на кораба и неговите пасажери.

Понякога архивите насочват проучванията на специалистите в неочаквана посока.

И още нещо любопитно, което излиза изцяло от нашата тема - в Държавен архив - Русе се съхраняват оригинални позиви от съпротивителното движение на българския народ срещу преврата на 9 IX 1944 г., от така нареченото горянско движение. Върху основа на това проучване, с Регионален теливизионен център - Русе, подготвихме документалния филм "Горяните от равнината", който бе излъчен през миналата седмица по сателитния канал.

 

- Едно от посланията на Вашата книга към читателите е, да подпомогнат възстановяването на музея "Баба Тонка". Как биха могли, тези които желаят, да направят своите дарения и да си поръчат книгата "Потомците на Баба Тонка и народният съд"?

Нашата идея за възстановяване на музея срещна подкрепата на доста родолюбиви българи. Но за да бъде довършен ремонтът на сградата и новата експозиция, са необходими още средства. Искам да използвам случая да благодаря на всички наши бъдещи дарители. Техните имена ще бъдат вписани в специална Златна книга, която ще бъде поставена в експозицията. Желаещите да ни подпомогнат, могат да се обърнат към председателката на клуб "Българка" г-жа Розина Мирчева на e-mail Rozina@ruse.techno-link.com. Книгата "Потомците на Баба Тонка и народният съд" бе приета с огромен интерес от читателите и съвсем наскоро беше преиздадена. Тя може да се намери в книжарниците на веригата "Хеликон" или да се поръча на уеб сайта www.helikon.bg.

 

Интервюто взе Константин Стоянов - Окела

 


напред горе назад Обратно към: [Константин Стоянов - Окела][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух