напред назад Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]



Лято


Благословена и тиха умора,

неусетно преляла в мене,

ти очите ми нежно притвори

и потръпнаха в слабост коленете.

 

Аз присядам на снопа и той прошумява,

сякаш сухо злато е натрупано,

надалеч из полето самотни остават

на кръстците поредните купове.

 

Тишина и омара, и небе яркосиньо,

от което струи огнен ручей,

сякаш времето спря, няма утре и минало,

само слънце, с земята обручено,

 

само тоя миг тих, нажежен и безкраен,

натежал и отпуснал крило,

като птица, вкована от чудна омая,

като пълно, налято зърно.

 

1941, юни

 


напред горе назад Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух