напред назад Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]



Тихо


Снегът,

снегът, който бавно вали,

невидим в небето студено,

снегът, който бавно покри

земята, от студ вкоравена,

снегът, който меко хрупти

под стъпките и покрива градът,

снегът.

 

Димът,

димът, който бавно извива,

разгъва големи ветрила

над малките сиви комини,

димът, който бавно отива

в небето от лъскава свила,

сякаш къщите ще заминат,

димът, който леко играе,

безмълвно рисунки чертае,

димът, който тихо трепти над градът,

димът.

 

И ти,

до прозореца тихо застанал,

и ти - с уморени и бавни очи

гледаш някаква сънна картина

през стъклото във рамката бяла,

и ти - знаеш - всичко така ще отмине...

Вали.

 

1941

 


напред горе назад Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух