напред назад Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]



Топла есен


В тревога покрай всеки стрък гъмжи

животът малък и безброен,

а горе там ливадата коси

един човек висок и строен.

 

Косата съска мерно и настила

на едри къдри злака покосен,

под меката зелено-златна свила

живее сякаш хълма набразден.

 

Живее всичко - всичко е едно.

Мълви далече чистия простор,

говори даже малкото зърно,

във земната кора затворено.

 

И само миг владее тишината

и вятъра тревата не люлее,

косачът се обляга на косата

и в синевата ризата белее.

 

Притискаш длани силно към пръстта,

гореща и пресъхнало корава,

и в теб прелива бавно тишина,

и земен мир, и есенна забрава.

 

1941

 


напред горе назад Обратно към: [Весела Василева][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух