Обратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]

Тя искаше да влезе с първа смяна,

ала моторът изруга

        сърдито

"Не може тъй,

        аз тук съм отговорен,

без марка где?

        Виж, портиера питай!"

Но тя бе някак страшно упорита

и не попита портиера. –

                Влезе.

Отвори някакъв прозорец горе

и скрито на мотора

        се изплези.

И изведнъж запя една машина.

Но хората

      работеха несръчно.

Разбрал коя е скритата причина,

моторът каза:

            "Аз ще я отлъча!"

– Ще я отлъчиш ли? – попита със

                       насмешка

една добра чугунена бъркачка.

– Опитай се, бъбрива въртележка,

та ний за нея ще направим стачка.

Моторът млъкна. Вятърът донесе

отнейде

    топъл лъх на чернозем,

един напев – широк и весел –

и стъпки

    на напукани

           нозе.

Онез, които някога са

                порили

земята, пърхаха като коне.

А другите, прозорците разтворили,

сияеха пред

        синьото

            небе.

От папмашината изпсува

             някой грубо.

Едно момиче весело запя.

Един младеж го стрелна

          с поглед влюбен

и то поруменя.

Тогава влезе портиерът тихо

и каза:

    "Кой се контрабандно вмъкна?"

Ала разбра, виновно се усмихна,

почеса се,

    подсвирна,

        после млъкна.

Обратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]