напред назад Обратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Земя


Тази земя,

        по която тъпча сега,

тази земя,

        която пролетен вятър пробужда,

тази земя – не е моя земя,

тази земя,

        простете, е чужда.

Сутрин тръгвам.

             Фабричният път

го задръства

           с рубашки

                   безброя.

Ние сме слети с сърцето,

                      с умът,

но... земята не чувствам моя.

Над мойта земя

             напролет

                    лъчите

                         шуртят,

гърмят водопади

              от слънце

                      над мойта

                              земя.

Ти чувстваш дълбоко

                  сърцето на земната гръд

и виждаш как с скокове

                     раснат безбройни цветя.

 

Над мойта земя

             в небето

                    опира

                        Пирин.

И мурите в буря

              илинденски приказки пеят,

над Охрид лазура е

                толкоз просторен и син,

а още надоле

                  е светлия бряг на Егея.

Спомням си само.

            И ето нахлува кръвта

във сърцето, което

                топи се от някаква нежност...

Моя страна! Моя прекрасна страна!...

Поена със кръв

            и разлюляна

                      в метежи.

По Беласица телени мрежи...

 


напред горе назад Обратно към: [Моторни песни][Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух