|
ХайдушкаВятър мята листи пожълтели, до три лета не сме били в къщи. Булките се мислят овдовели – гледат Пирин, пръстите си кършат.
Не додея ли ни път във тъмно, скръб за рожби ли не ни повея. Да намериш камен да осъмнеш, камен-зглаве, търне за постеля.
– В къщите протекоха стрехите – бурен нивите души, войводо. "Стреляй горе, стреляй към звездите! Нека паднем честни и свободни."
|