|
Песен на другаряТи не ще се върнеш, Фернандес – днес картечен огън ви помете. Във полето вие като пес неуморно непокорен ветър.
Тръбен знак. И след сигнала пак става тихо, непонятно тихо... Във окопа дреме синкав мрак, а в гърдите брули бесен вихър.
После някой с пръсти рий земята, после къс и истеричен смях... Някой грабна ръчната граната, заотвинтва и отново спря.
След сигнала ти политна пръв. Недалече чу се лай картечен. Олюля се... на челото кръв... Фернандес, не ще се върнеш вече.
Ний превзехме стръмнината днес. Врязахме се в тяхната верига. Колко би се радвал, Фернандес. само тъй... да можеш да се вдигнеш.
|