напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Ще строим завод


Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

      бетонни стени!

Мъже и жени,

народ,

ще строим завод

за живота!

 

Децата ни мрат

в отровната смрад,

без слънце,

в задушни коптори.

Светът е затвор.

Мъже и жени, народ,

ни крачка назад!

Ще строим завод

за живота!

 

Децата ни мрат

в задушната смрад

със жадни за слънце очи.

А ние? – Бездушно

превиваме врат

и мълчиме,

позорно мълчим.

Прокарахме мрежи

и в тях укротена тече,

да, нашата кръв

преминава

        в проводните мрежи

                         и движи живота

а той ни помита,

              влече

и ние го гледаме

               с тъпа, наивна

                            небрежност.

Със нокти дълбахме скалите.

             В гранита

                     тунели пробихме.

Опасахме с релси земята,

                      в недрата й

всичко открихме.

Антени замрежват небето,

                      където

в мъглите

        забити

са небостъргачи,

а още нагоре в простора

                    стоманени

                           гарвани

                                грачат.

Другари,

      да бъдем наясно –

не удрям клеймо

              на прогрес

и знам прекрасно,

че не прогреса е, който ни души.

         И ние не ще го рушим. –

 

Ще строим завод,

огромен завод,

със яки

      бетонни стени.

Мъже и жени,

          народ,

ще строим завод за живота!

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух