напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Пролет


Гълъбите гукат

в близката гора

По тревата падат

сребърни пера.

Мене ми е леко

като никой път –

чувствам се ефирен,

чувствам се

без плът.

 

През елите бликат

слънчеви лъчи.

Ще затворя свойте

блеснали очи,

но пак ще усетя

с чудна яснота

как ще ме целуне

топло пролетта.

 

Волно във простора птиците летят.

Пеят и извиват серпантинен път.

В песента познавам химна вдъхновен,

с който ще посрещнем утрешния ден.

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух