напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Илинденска


Вината не бе наша.

Вината беше чужда

и другиму тежи

стотонна отговорност.

Когато дойде ден,

когато стане нужда,

ний всичко ще разкажем

на майката история. –

 

Започнаха със мръсните ръце

да пипат във душите на народа.

Гневът бе толкоз много накипел,

че не съзряха вълчата порода,

муцуните под овчите им кожи,

престъпната и плитка лицемерност.

Но идат дни, когато ний ще можем

да хвърлим кал във мутрите им черни.

 

И бунта почна.

Нямаше защо

да вдигнеме ръце,

да изостанем,

ала

с кръвта

на простия народ

в Илинден вляхме

наше съдържание.

 

Какво ще кажете на тази новина,

ще търсите ли тука руски рубли? –

във Крушево бе феодална власт

и що за скок –

градят сега република!

 

Те бяха също като нас младежи.

Досущ такива сме сбрани ние.

И биха се,

и мряха във метежи,

тъй както утре

ще умреме ние.

 

Не хленча аз, че буря ги обрули.

Израстват други в димните пожари.

Погледай тук – това е Питу Гули,

а ти, наверно, си... Никола Карев.

 

И ако трябват лозунги – добре! –

Ще вдигнеме плакати до луната! –

Свободна искаме,

не щем,

не щем протекторати!

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух