напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Кино


Отвънка беше шум

и светеха реклами.

В афиша

пишеше:

"Една човешка драма."

Отвънка беше шум

и конника на Крум

се потеше

от стискане

в дланта ми.

 

И стана тъмно.

В белия квадрат

лъва на "Метро"

сънно се прозина.

И изведнъж – шосе,

след туй гора

и в дъното небе –

просторно, синьо.

 

И на шосето,

точно на завой,

се срещат две луксозни лимузини.

Това е нашия герой

и нашта героиня.

 

След удара

излиза джентълмен

и взема във ръцете си чилични

като перце примрялото момиче.

 

Отваря си очите –

те горят,

премрежват се

и гледат небосвода,

Да видиш ти какво момиче, брат –

като жребица от разплодник!...

 

В дърветата –

разбира се, славей.

Ръми над тях спокойно синината.

Примамлива и мека зеленей

оттатък шанците

тревата.

 

Един размазан Джон

целува страстно Грета.

По устните му –

сладостна лига...

        С т и г а !

 

Къде е тъка нашата съдба?

Къде е драмата?

Къде съм аз? Кажете!

В гърдите ни опрян е за стрелба

на времето барутно пистолета.

 

Та можем ли да любим

и скърбим

с наивната ви лековерност?

Гърдите ни са пълни с дим,

а дробовете ни – с каверни.

 

Така ли срещаме на път

любимите си

с лимузини? –

Изгрява любовта ни

в труд –

сред дим,

сред сажди

и машини.

 

И после... Сивия живот,

борба за хлеб,

мечти неясни;

и вечер – тесното легло,

в което неусетно гаснем...

 

Това е то.

Това е драмата.

Станалото –

е измама.

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух