напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Рибарски живот


Ти виждаш:

издути платна,

луна на небето излезла,

и мислиш:

живот е това,

живот преизпълнен с  п о е з и я.

 

Отгоре –

изгряват звезди.

Небето –

седефено свети.

От сушата

кроткият бриз

с ръката си

къдри

морето.

 

Ех,

волен рибарски живот,

описан

във толкова песни!

На мачтата – бяло платно...

Така да описваш

е лесно. –

 

Турни му „безкрайно море“,

залей го излеко

с синило

и всичко излиза добре –

картинно

и мило.

 

А туй,

че със вълчи зъби

студеният вятър ни хапе

и като тежки

сачми

те бият смразените капки?

 

Прогизнал

се връщаш дома

от влага.

А лодката зее.

И в кърмовия долап

две риби

във мрака сребреят.

 

Христос да би слязъл

сега

с две риби

какво ще направи?

От мъка –

очите горят,

гърдите –

омраза задавя.

 

На покрива

в рядката тръст

дъждът се полека оцежда.

Заспиваш.

И после в съня

изгрява далечна надежда...

 

Ех,

черен човешки живот!

Рибарски живот! –

н е и з в е с т н о с т.

Не мож го разправи,

а то –

иди, че реди го на песен...

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух