напред назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]



Не, сега не е за поезия...


Не, сега не е за поезия,

ни за римите с звънкия смях,

под дебелата броня железна

ще достигнат ли будно сърце?

 

Ти започваш да пишеш и ето –

вместо рима избухва снаряд,

озаряват небето ракети

и пожари обхващат града.

 

Позатихва. Но в твоя бележник

вместо нежни, парфюмни слова

на листата в полетата снежни

се строяват ловджийски ята.

 

Те се впускат далече задружни,

помирисали някъде стръв. –

И тогаз забелязваш със ужас:

не с мастило, ти писал си с кръв.

 

Не, сега не отива поезия,

и да искаш, не мож я изпя.

. . . . . . . . . . .

 


напред горе назад Обратно към: [Никола Вапцаров][СЛОВОТО]
© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух